Control || H.S.

Глава 45

Аделайд

Времето през онези три дни измина в известен контраст със себе си. Едновременно дълго се точеше, защото нямах възможност да видя Хари, но и летеше, защото се страхувах да видя семейството и приятелите му.

Майка ми се погрижи да го запълни. Накара ме да участвам в приготвянето на кифлички за цяла армия, а след това ме принуди да се погрижа половината от тях да се озоват в стомаха ми, докато гледахме скучни черно-бели филми. На втория ден ме завлече на среща с няколко нейни съученици от гимназията. До един бяха напълнени и погрознели, както тя отбеляза на път за вкъщи. На третия ден предварително ми подари подаръка за Коледа, който обещах да не отварям до тогава.

Успях да приготвя багажа си едва след десет вечерта. Поисках големия куфар от килера и тя усложливо ми го отстъпи, мислейки си, че щях да го занеса в къщата на семейство Майкълсън, където щях да прекарам празниците. Погрижих се да сложа всичко наобходимо и проверих няколко пъти дали не съм забравила нещо от важно значение, преди да го затворя.

Паспортът ми ме чакаше на нощното шкафче, скрит под книга на Чарлз Дикенс. Докато ту придърпвах, ту отмествах завивките от себе си, в съзнанието ми бавно плъзваше прозрението, че няма да мога да заспя. В ръката си стисках кръстчето, служещо за висулка на верижката на Хари, отчаяно вкопчила се в него.

Краткото вибриране на телефона ми ме измъкна от бездната на размисли, в която бях пропаднала. Взех го и не удържах усмивката си, щом видях, че съм получила съобщение от Хари. Вероятно и той не можеше да заспи.

Ще те чакам пред вас в шест и половина. Полетът е от десет и половина, така че ще имаме време да закусим. Не се тревожи, цвете, всичко ще е наред.

- Хари.

Прехапах устна, за да не въздъхна, и побързах да напиша отговора си.

Не мога да заспя и ми се иска да бях при теб сега. В ръцете ти винаги се унасям бързо.

Притиснах лице към възглавницата, търсейки неговия мирис по нея. Не можеше да ми пука по-малко, когато станах, за да облека ризата му, метната на стола пред бюрото ми, и отново се върнах в леглото. Вече ми беше отговорил.

Остави телефона и затвори очи. Представи си, че съзнанието е изградено от седем врати. Заключи ги със седемте ключа в ръцете си. Спри да мислиш. Всичко, което трябва да знаеш, е, че утре ще те чакам. Спокойно. Лека нощ, Аделайд.