Control || H.S.

Глава 47

Аделайд 

Бързо свикнах със семейството на Хари. Почти колкото него, всички те ме накараха да се отпусна и се превърнаха в незаменима част от живота ми.

Когато ме приеха с онзи див ентусиазъм и онова тихо разбиране ден преди Коледа, им бях безкрайно благодарна. Очаквах да опозная поне малко всеки един от тях, но не и да ги обикна. Коледната картичка и подаръкът от Ан бяха колкото и неочаквани, толкова и нужни ми, както по-късно осъзнах. Но изненадите им не се изчерпаха само с това. Разбрах го, докато позирах за семейната снимка, докато приготвях коледни сладки с Джема и докато Найл и Лиам ми помагаха да надвия Хари на канадска борба.

Първият ден след Коледа беше посрещнат с типичната английска закуска, котката на Джема мъркаща в краката ми и Робин, който се погрижи Хари да не остане в леглото до обяд, както той планираше. Зейн ги засне, докато го издърпваше за краката от завивките. Всичко завърши с падането му на пода и недоволното му мрънкане, посрещнато с още смях от групичката, която бяхме образували пред вратата на стаята.

На обяд Ан настоя да гледаме коледни филми и, разбира се, всички се съгласихме. Извадихме най-пухкавите завивки, най-доброто вино от мазето и сладките от кухнята. Насядали по дивана, се смяхме часове наред, като от време на време възникваше спор дали момчето е толкова виновно, колкото съседът му го изкарваше. Докато слънцето залязваше, Хари не се стърпя и ме целуна, което трябваше да бъде незабелязано, но Джиджи ни видя и побутна Зейн. Докато се отдръпнахме един от друг, вече всички ни гледаха.

 - Мислех, че гледате филма? - Хари побърза да им отправи невъзмутим поглед и да ги разсее от мен, защото руменината вече беше плъзнала по страните ми - Ако не ви харесва, мога да го спра.

С това неловките моменти за деня се изчерпаха. До вечерта Черил и Ели вече бяха пияни, защото си наливаха твърде често от виното на Робин, и се наложи Найл и Лиам да ги отведат до горния етаж. Фреди дълго време се чудеше защо залитаха така и му казаха, че е "сладък малък мъфин от шоколадовия пълнеж на Луи", но никой не засити любопитството му и той се премести в кухнята, където Ан го дари с всичките останали бонбони от Хелоуин.

На втория ден от Коледа с Хари бяхме събудени от биологичния му баща, който нахлу в спалнята ни, докато се бяхме оплели в сложен възел на леглото. Дес побърза да ни се извини, но не успя да скрие учудването и изненадата, които бяха изписани по лицето му. Ан го скастри, че не е почукал и побърза да ни се извини, затваряйки вратата след себе си. Останах замаяна, дори след като Хари ми помогна да се облека и ме поведе към долния етаж, за да се запозная с баща му по по-цивилизован начин.