Control || H.S.

Глава 16

Харолд

Ад. Това трябваше да е работата ми. Трябваше да я мразя или поне веднъж седмично да ходех с нежелание. Истината не беше такава. Обичах работата си. Обичах чувството, което ме обземаше, докато прекрачвах прага на училището и нетърпеливо чаках точно определен клас да влезе в кабинета ми. Онзи понеделник, разбрал колко антипатични са ми останалите класове, се бях побъркал. Не беше просто защото за първи път имах любимци и смесвах професионалното с личното, а заради самият източник на привличане, който беше пробудил това у мен.

Беше Аделайд. Несъмнено и твърде необратимо, тя беше станала виновна за полуусмивката ми в колата, докато шофирах към проклетата гимназия. Докато се чудех кога се бяха развили дълбоките симпатии, които бях скрил от самия себе си, лудостта започна да ме обзема. Беше на вълни като постоянна мигрена през целия ден, но една от най-силните ме изтласка почти до сигурно умопобъркване, когато я видях да отива не към чина си, а към мен. 

Целият клас се изсипа като рояк пчели след нея, но тя не им обърна внимание. Остави дневника на бюрото ми и ми се усмихна многозначно. Още тогава усетих желанието да я докосна, което напираше у мен. Но не му обърнах внимание, реших, че е най-добре да оставя бомбата да тиктака. Погледнах останалата част от класа, която се беше загледала в новото табло до вратата, което бях поставил тази сутрин, а после върнах погледа си отново върху нея. 

-    Кейти я няма, затова аз ти го нося - отбеляза, а след това се обърна и се сля с множеството си съученици.

Не можех да опиша какво ми ставаше. Не и докато през вените ми сякаш течеше адреналинът от тайнственото и интимното, което се беше зародило онази съботна вечер в супермаркета.

Четиридесет минути се изнизаха болезнено между пръстите ми. Нямах търпение огромна част от хората тук да си тръгнат, училището да притихне и да остана сам. Сам с онова дребно и красиво същество, което пробуждаше у мен една неоткрита още страна, дива и готова за експедиции. Но това също така и пробуждаше страхове у мен. Страхове, родени от липсата на самоконтрол и уязвимост. Никога не бях посягал към наркотици или каквито и да е било пристрастяващи вещества освен алкохола (макар съвсем никога да не го бях обичал така, както Луи и Зейн), но нещо в мен ми казваше, че това ми състояние може да се сравни с онези моменти, когато хората за първи път са на път да изгубят контрол върху живота си заради някакъв вид опиат.