Control || H.S.

Глава 8

Харолд

Цялата седмица бях безполезен, не можах да свърша нищо. Разсеяността ми стигна самия връх в петък, когато забравих, че трябва да дам на единадесети клас проверените тестове. Оцених практическите им работи по възможно най-несправедливия начин.

Не ми беше до никого, затова отказах на момчетата, когато ми звъннаха да излезем. Тогава обаче не знаех, че ще упорстват толкова, че да дойдат до вкъщи. Носеха със себе си прословутата паеля на Зейн и това беше отличната им примамка. Пуснах ги само заради нея, а те ми казаха, че са дошли, само защото днес било мъжката вечер и скоро нямало да има друга, в която няма да се чувствам като самотник, защото влачеха жените си навсякъде. Понякога се питах дали не ходеха и до тоалетна заедно.

-   Ти пак ли си се напъхал тук и отказваш да излезеш? - Луи ме изгледа, не особено щастлив, че съм им отказал един-единствен път да изляза с тях - Найл поне създава контакти с този голф. Ти като си се наврял в това училище, че...

-   Стига му толкова, стига - Лиам, който често играеше ролята на усмирител, прекъсна лекцията на най-големия ни приятел. - Нека просто да се насладим на произведението на Зейн и да живеем в мир.

Найл прие най-навътре съвета му, присвоявайки си огромната чиния, в която беше ястието. Можех само да си мечтая да мога да сготвя такова.

-   Няма мачове тази вечер - погледнах многозначително към телевизора, докато всеки от тях бързо си намираше място върху дивана и фотьойлите. - За какво сте дошли? Да играем бинго ли?

-   Защо не покер? - Зейн, който доста си падаше по тези неща, беше пръв в предложенията.

-    Нямам никакви пари - Найл избоботи, все още държейки паелята само за себе си.

-    Тогава какво? - Луи попита, очевидно готов да започне с мантрата си за това колко му е скучно и какви задръстеняци сме били.

-   Може да гледаме порно - Лиам сви рамене.

Погледнах го, сякаш беше току-що избягал от лудницата, и откраднах паелята от Найл, докато все още беше в шок.

-    Да не си в девети клас или нещо такова? - синеокият му се подигра.

Едва тогава разбрах колко ми бяха липсвали тези идиоти и колко не бях сбъркал, като се бях преместил в Лебанон, за да запазя дългогодишното ни приятелство.