Control || H.S.

Глава 11

Аделайд

Надигнах брадичка, докато влизах в стаята. Не исках да съм смазаната от обстоятелствата. Можех да преборя проклетите виждания на приятелките си, трябваше да мога. Осъзнавах, че има само две пътеки, по които можех да поема - тази на пълното самозабравяне, в което се превръщах в друг човек, само за да не бъда отритната от обществото, и тази, в която успявах да понеса тежестта на плещите си и да запазя искрящите си цветове. Бях се преборила с определението, което съседките ми ми бяха дали - "дъщерята на вдовицата". Можех да понеса и всяко друго име, което този град решеше да ми даде.

Клеър ме погледна с поглед, наситен с притеснение. Учудих се, но прехапах устна и не ѝ зададох въпросите, които напираха у мен. След като беше разкрила сексуалната ми активност пред Линда и Пам в неделя, в понеделник нямаше смелостта да се появи пред мен. Днес обаче можех да видя по изражението ѝ как желанието ѝ да ми съобщи особено важните за нея новини, помита вината, сякаш никога не е била там. Нямаше да се учудя, ако наистина не беше съществувала.

-   Няма да повярваш какво стана.

Вдигнах вежда, твърде заета, за да я ненавиждам и да си изваждам учебниците, за да си отворя устата.

-    Мистър Стайлс ни хвана с Грег и класните ни разбраха... Сега сме заточени на обществено полезен труд с ония откачалки от десети клас.

Гърлото ми се сви и се отпусна. Игнорирах реакциите на тялото си и се напрегнах да измисля отговор, който щеше да я накара да повярва, че ми пука за това, за което говори.

-    Ужас. За колко дни?

-    Цял месец! - въздъхна и изтупа гневно някаква невидима прашинка от клина си.

Не можах да се фокусирам върху математическите уравнения, но за сметка на това пък през часа осмислих какво става около мен и какво искам да правя със заобграждащите ме обстоятелства.

Най-добрата ми приятелка се превръщаше в онези момичета, които държаха на алкохола и момчетата повече, отколкото на самите себе си. От друга страна, аз бях самата ѝ противоположност и ставах причината за нарастващите ни различия и дистанцията във взаимоотношенията ни. Част от мен - онази, която държеше на дългогодишното ни приятелство, се страхуваше какво ще стане, когато окончателно се отърсех от ръката ѝ, преметната през раменете ми и теглеща ме надолу към пропастта. Другата не даваше и пет цента и вече взимаше решението, което щеше да изпепели нишката, която бяхме изплели.