Control || H.S.

Глава 27

Аделайд

Бях неудовлетворена като дете без подарък на Коледа, потресена от себе си, засрамена и безкрайно раздразнена. Бях се напила до степен, в която не можех да се контролирам, макар да разбирах, че трябва, а в състоянието си на новопридобита смелост заради алкохола бях се опитала да направя това, което ме мъчеше вече със седмици.

Истината беше, че не Хари ме притискаше и задушаваше с очакванията си. Напротив - той не бързаше, чакаше и винаги ме убеждаваше да не прибързвам. Аз бях тази, която действаше без да мисли, която плюеше на разговора ни в джипа му на паркинга на лунапарка заради собствените си подбуди. Скачах по тънкото въже, което, ако и двамата пуснехме, щяхме да загубим контрол завинаги. Беше лабилен мост, а аз продължавах да залитам и да дърпам и Хари със себе си към ръба му. 

Чувствах се и отхвърлена, разбира се. Неуспешният опит да го прелъстя, който бях направила, беше отворил черна дупка в гърдите ми, която нарастваше с всеки нововъзникнал въпрос в съзнанието ми. 

Беше ли ме отхвърлил, защото не изпитваше такова привличане към мен? Или защото бях твърде неопитна? А може би мъглявите ми спомени от снощи не ме лъжеха и той наистина ми бе показал, че едва се удържа? Беше ли въздъхнал и подръпнал косата ми в отчаян опит да ме предпази от собствената ми глупост, която можеше да доведе и двама ни до брега на една безкрайна лудост, преливаща в неизвестност и тъма?

Истинска буря бушуваше в мен, докато вървях към кабинета по история. Нямах представа как щях го погледна последния час. А щеше ли да иска да говорим? Или беше решил, че се е наситил на детинското ми държание?

-   Къде се изгуби снощи? - Клеър ме попита, още преди да вляза в стаята. - Когато с момичетата се събудихме сутринта, те нямаше.

-    Не помниш ли, че си тръгнах по-рано, защото ми стана лошо? - излъгах, опитвайки се да не задълбавам в подробности. Не ме биваше кой знае колко в лъжите, което изобщо не ми беше в полза.

Все пак сега имах тайна, заради която си струваше да го правя често. Колкото по-неубедителна бях, толкова повече я застрашавах.

Най-добрата ми приятелка нямаше друг избор освен да ми повярва, понеже предишната нощ беше изпила много повече от мен, а алкохолът ѝ влияеше много по-бързо.