Control || H.S.

Глава 68

Харолд

След разговора с майка ми Аделайд изглеждаше повече от разстроена. Опитах се да разбера какво й имаше или поне да я докосна, да се насладя на мекотата на кожата й, защото може би нямаше да ми се отдаде друга възможност, но тя не ми позволи. Зае се с обяда и не ме удостои и с поглед, преди да го беше сипала в чинии. Помогнах й да ги занесем до масата, а докато ги оставяхме, уж случайно се блъснах в нея.

- Хари, внимавай... - раздразнителността си личеше в гласа й.

- Остави сервирането за малко - хванах ръцете й, опитвайки се да я накарам да ме погледне. - Остави всичко.

- Гладна съм - сви рамене.

Повдигнах брадичката й с пръсти, при което погледът й най-после срещна моя.

- Какво има?

- Нищо - засмя се, но после вероятно осъзна колко беше абсурдно да отрича. - Само ми се иска да не ни се налагаше да се намираме тук, в това време. Иска ми се да избягаме, да забравим за всичко и да бъдем само двамата.

Не знаех какво да й кажа, затова замълчах. Напоследък твърде често не намирахме начин да общуваме помежду си.

Седнахме един срещу друг, при което си спомних за първата ни среща. Тогава бях също толкова несигурен колкото сега, не знаех дали няма да я загубя още преди да я бях имал. Само дето сега я обичах повече и болката от загубата й нямаше просто да ме разтърси, щеше да ме погуби.

- Защо ме гледаш така? - попита ме, забождайки на вилицата си един от изпечените картофи.

- Защото не съм сигурен какво виждам пред себе си и защо боли толкова много да си помисля, че може би сме се срещнали в грешното време.

Тя не каза нищо, но по зачервените й очи можех да видя колко истина намираше в думите ми. Искаше ми се да можехме да избягаме от всичко това, да се върнем на брега на Мисури или на плажа в Луизиана и да забравим за всичките опасности зад ъгъла.

След като се нахранихме, отидохме в хола, завихме се с любимото й одеяло и си пуснахме "Тетрадката". Очаквах любимият филм и на двама ни да оправи настроението ни поне малко, но частта, в която Ноа и Али скъсаха, защото лятото беше към края си и не можеха да останат заедно, разплака и двама ни. Питах се дали и нашето лято щеше да свърши, дали щях да я видя отново, дали щеше да се върне при мен.