Глава 56

3.6K 192 13
                                    

Харолд

- Накъде да завия? - попитах Аделайд, докато колите преди моята поемаха в различни посоки.

Тя ми посочи лявата лента, след това осъзна, че картата е обърната, и ми извика да завия надясно.

- Все още не разбирам какво правим - признах, въздъхвайки.

Една от причините да запиша география в университета беше, че мразех чувството за неориентираност. Ето обаче че сега тя ме подлагаше именно на това, отказвайки да ми каже къде отивахме.

- Бягаме - сви рамене, а после извади още една карта от училищната си чанта и пооправи униформата си.

- Не се шегувай - увеличих скоростта, сливайки се с движението по магистралата. - Не е честно да ми кажеш само, че ще пътуваме около пет часа и че ще се наложи да отбия до бензиностанцията, ако в резервоара няма достатъчно гориво.

- Е, не се шегувам, Хари. В момента бягаме от всичките си задължения, които имаме утре, от Лебанон и от всички, на които не можем да кажем, че сме заедно.

- Дори не взехме багаж - изсумтях възмутено.

По някаква причина тя избухна в смях, после поутихна и отново започна да се кикоти.

- Крайно време е да приемеш, че не само ти можеш да ми правиш изненади, Хари - успя да се овладее достатъчно, за да ми каже. - А и това е като закъснял подарък за рождения ти ден.

- Все още не съм ти простил за номера, който ми спретна тогава.

Двамата се спогледахме, преди да я помоля да ми каже накъде да завия, този път без да обръща картата наопаки.

- Имаме нужда просто да избягаме от онова място, да спрем да се крием за малко и просто да живеем - тонът й ми подсказа, че е чакала да ми каже това отдавна. - Не мислиш ли, че е изморително постоянно да сме вкъщи или да заключваме кабинета по време на консултация?

- Значи действително бягаме без багаж, без пари и без паспорти?

- Имаме достатъчно пари, за да ни стигнат, а паспортите са в чантата ми. Замислях това пътуване отдавна, така че не се притеснявай, погрижила съм се за всяка спънка, която може да изникне.

- Затова си още с училищната униформа? - вдигнах вежди, но не посмях да се засмея.

Control || H.S.Where stories live. Discover now