Control || H.S.

Глава 78

Харолд

Стоях пред дървената порта и стисках силно ръката на Аделайд в своята, все още усещайки мириса на алкохол и притеснение въпреки дългия душ, който си бях взел по-рано тази сутрин. Усещах и набъбващата нужда у себе си да върна обратно недоизпечените курабийки, които изядох за закуска. Дланите ми бяха потни и се налагаше често да ги трия в джинсите си, откакто бяхме слезли от колата на Лиам.

След партито за рождения й ден, беше поискала само един подарък от мен - да се запозная с майка й. Опитах се да я разубедя, казвайки й колко необмислено и спонтанно беше това, предложих й да й покажа другия си подарък, целунах я и усетих как страстта пламна отново между нас. Стоицизмът й обаче се пребори с всичко това и аз не успях да направя нищо освен да заема колата на Лиам, защото още преди година бях продал джипа, а беше твърде рано да си взема нова кола за престоя си в Америка.

Разбирах я. Тайната ни я бе задушавала почти две години, беше започнала да я разяжда отвътре и да отваря пропаст на тъкмо възстановилата се почва между нея и майка й. Беше съвсем нормално да иска да й сподели всичко сега, когато вече не застрашаваше нищо.

- Спокойно, Хари - можех да различа в успокояващия й глас онази нотка на присмех, която самият аз бях имал, когато й предстоеше да се запознае с моето семейство. - Стига да не започнеш да й кукуригаш насреща, ще те хареса.

- А ако не се случи дори ако не се преструвам на петел? - прокарах пръсти през косата си, проклинайки се, че бях забравил да я среша - Какво ако каже, че съм твърде голям за теб или твърде рошав, или че само искам да се възползвам от теб, или...

Замлъкнах, наслаждавайки се на чувството за устните й върху своите. Ръцете й се плъзнаха под ризата ми и аз я завъртях с гръб към оградата, притискайки я към нея. Цяла година бях горял на клада заради желанието си по нея, нямаше нужда да слага още дърва.

- Ако беше жив, баща ми щеше да те хареса, Хари. Щяхте да играете шах и да пиете бира на верандата, щяхте да си говорите за отбори по футбол и какво ли не още. Това трябва да говори достатъчно само по себе си.

Кимнах и я целунах за последен път, преди да й помогна да се приведем в приличен вид. Влязохме в двора, а след това и в къщата, хванати за ръце.

- Аделайд, ти ли си, скъпа?

Вероятно гледах с поглед на безумец, защото Аделайд ми се засмя и целуна върха на носа ми. След това към нас се зададе красива жена на около четиридесет с прошарена на места коса и набраздено от бръчки лице. Погледът й се плъзна по цялото ми тяло, а след това към сплетените ни ръце. Най-накрая огледа и дъщеря си, чудейки се какво се случваше и дали трябваше да наруши тишината първа.