Control || H.S.

Глава 35

Аделайд

Буря от емоции и спомени за думи, изречени в състояние на всеобхващаща нужда за искреност - с това се сблъсках, щом отворих очи. Понадигнах глава и на мига разпознах мястото, където се намирах. Лежах върху гърдите на Хари, плътно завита с едно от любимите ми негови одеяла и обгърната от силната му дори в съня му хватка около тялото ми. Бяхме се разпрострели на дивана, заемайки всяко ъгълче място, което можеше да се покрие. Дължината му дори не стигаше за краката на Хари и ходилата му стърчаха във въздуха. От друга страна, аз бях придърпала всички възглавници около нас, вкопчвайки се в тях.

Размърдах се внимателно, опитвайки се да се добера до кухнята, за да направя кафе, но без да го събудя. Разбира се, той усети жалките ми опити да бъда безшумна и уви още по-плътно ръцете си около кръста ми.

- Хей - промърмори, отваряйки само едното си око, за да ме погледне.

- Хей - отвърнах и се постарах да не поглеждам огромното мокро петно точно между гърдите му, за да не насоча вниманието му натам.

- Накъде си се запътила?

Опитах се да скрия огромната си усмивка, когато зарови пръсти в косата ми, но не успях. Погледът му се закотви на издайническите ми устни, а после се премести към очите ми.

- Мислех да те изненадам с кафе и сутрешна закуска, но очевидно си като детектор за движения или нещо подобно.

- Докато учех в университета в Лондон, тренирах бокс и понякога се биех с момчетата от курса. А и отраснах със сестра, която обичаше да ми прави номера.

Зарових глава в извивката между рамото и врата му и се запитах какво имаше толкова в този мъж, че ме караше да се чувствам толкова добре в кожата си, толкова на мястото си.

- Искаш ли да останеш тук или ще дойдеш да ги направим заедно? - едва се насилих да попитам, опиянена от топлината и уюта, които ми предлагаше тялото му.

- Ще те пусна, само ако ми кажеш дали всичко е наред след снощи - прошепна, усещайки, че отново се размърдвам в ръцете му.

- Хари - въздъхнах, усещайки сериозността му. - Ти как мислиш? Че случайно нещо ми е щракнало в ума и вече не искам да бъдем заедно?

- Аделайд ето ти фактите - ти си на седемнадесет и е нормално на твоята възраст да си уплашена от чувствата и сериозните и дълги връзки, а аз съм на двадесет и пет и снощи ти казах, че се влюбвам в теб.