Control || H.S.

Глава 43

Аделайд

- Има нещо относно бременните жени - Хари отбеляза, когато случайно попаднах на снимка в телефона си на жена с ръка на заобления си корем. - Нещо, което те кара да се размекваш. Безброй пъти съм гледал бременни жени по улиците и съм се усмихвал идиотски. Вероятно ако мъжете им бяха там, щях здравата да я загазя.

- Аз не преставам да си мисля, че носят живот в себе си - кимнах, засмивайки се. - Едно малко сърце бие в ритъм с тяхното. Не е ли прекрасно, да даваш живот?

Погледът на Хари улови моя и за секунда си представих нас двамата като родители. Представих си сълзите от щастие в очите му всеки път, в който детето в мен започнеше да рита. Може би щеше да му говори, за да разбере какъв ще е полът му, да го пита какъв ден е имал там вътре и дали иска да излезе скоро. Представих си колко щеше да е нежен и любвеобилен, как щеше да ми казва, че съм красива с разтегнатата от бременността кожа, с торбичките под очите от недоспиване заради честото повръщане нощем, с разтревожените заради раждането очи.

После реалността ме сполетя и се наложи да тръсна глава, за да осъзная колко абсурдно е да мисля за това сега. Бях на седемнадесет и с Хари съвсем не ни беше време за това.

- А и кърменето е нещо толкова красиво... Наистина не разбирам хората, които имат против публичното кърмене. Тази слепешка, отчаяна нужда на бебетата, търсещи гърдите на майките си. Зависимостта им от храната, която се намира в тялото им.

- Мразя, когато някой каже, че е гнусно - съгласих се. - Никой няма против, когато женското тяло е на списания или на порно филми, но когато жената е принудена да покаже част от него публично, защото детето ѝ е гладно, изведнъж това става нередно и възмутимо дори.

Хари кимна и ме придърпа към себе си, целувайки ме по челото. Бяхме на любимия ни диван, сгушени един в друг както винаги. Току-що се бях върнала от киното с майка ми и семейство Линд и бях използвала извинението, че трябва спешно да се видя с Клеър, защото не знаех как да направя домашното си по химия. Разбира се, вместо това бях дошла в къщата на Хари, гладна за поне пет минути с него. Още когато в шест сутринта се бях измъкнала изпод завивките и се бях сбогувала с него и "Тетрадката", защото трябваше да се връщам в къщата на леля Бони и Том, знаех, че денят без него щеше да е мъчителен.