Control || H.S.

Глава 30

Харолд

Вторник вечерта момчетата вече бяха успяли да направят по някоя простотия като за начало на седмицата и дойдоха до къщата ми, само за да ме извикат на спешно посещение до любимия ни бар. Аз, разбира се, отказах, защото с Аделайд още не се бяхме разбрали дали ще може да се измъкне от тях, но те едва ли не ме изведоха на ръце. Успях само да ѝ изпратя съобщение, в което ѝ се извинявах, че излизам и няма да можем да се видим, преди да ми конфискуват телефона, да го изключат и да го захвърлят на задната седалка в джипа на Зейн.

Отначало не можах да разбера, че нещата са сериозни и че всъщност имат причина да излязат да пият по никое време, но после Найл ме дръпна настрана, докато влизахме в бара и ми каза, че Луи е скъсал с Елеонор.

-    Не знам какво не направих - чух го да казва, надигайки бутилка уиски, а след това и бутилка водка.

-    Може би просто ще се върне при теб след няколко дни. Остави я да помисли, много ѝ се насъбра - посъветва го Зейн, който неочаквано беше станал семеен психолог благодарение на Джиджи.

Гаджето му имаше завидните способности да го върти на пръста си, с което го заразяваше с моментните си увлечения по различни области. Изглежда сега това беше психологията, примесена с пред-семейните им размисли.

-    Майка ѝ ме нарече боклук и ме изгони от къщата, замеряйки ме със собствените ми обувки - Луи надигна рамене, докато по лицето му започваше да пробива изражението на примирението. - Вярно, че не бях идеалното гадже. Понякога не ѝ помогах с чистенето на къщата и още куп глупости, но се заклевам, че всяка нощ я целувах по челото, преди да заспи. Онзи ден просто ми дойде до гуша от нейните капризи.

-   За онова коледно дърво ли? - Лиам поръча още няколко чаши.

-    Разбира се, че е заради проклетата елха! Крещя ми двайсет минути, само защото бях поставил някаква играчка на грешното място. И когато ѝ казах, че може би имаме нужда от почивка, просто се разплака. Не очаквах, че ще извика майка си, само за да ме изгони. Сега съм без гадже, без багаж и без къща. Какво по-хубаво, а?

-    Можеш да останеш у нас - Найл предложи, - и без това съм малко самотен.

Неочаквана вълна на смях премина през всеки от нас заради казаното и дори Луи остави уискито си за момент.