Control || H.S.

Глава 60

Харолд

В неделя Луи, както беше обещал, наистина организира парти в къщата си. Не бях очаквал да си спази обещанието, но щом ми звънна в около пет следобед, за да ме предупреди, че трябва с Аделайд да сме готови до час, ако не искаме да изпуснем грандиозното начало, останах учуден. 

-   Обещай ми да не пиеш толкова много - погледнах я, опитвайки се да бъда сериозен, докато затварях телефона, защото Луи беше започнал да крещи ту на мен, ту на Фреди за някакви червени пластмасови чашки и Спонджбоб играчка. - И двамата утре трябва да сме в гимназията и не искам отново да сме с главоболия. А и ако нощта се развие както тази във вторник, пак няма да спиш и час. 

-    Хари, спокойно - засмя се. - Един ден на танци, алкохол и махмурлук няма да ме убие. Остави ме да се забавлявам, млада съм. 

-    Разбирам те, но не помня последния път, в който си спала повече от три часа на нощ. Не се шегувам, Адли, имаш нужда да си поспиш. Ако не оставаш до късно да си пишеш домашните, ще се напиваш на купони или ще ме яздиш до зори... И това е от месец. Изобщо как живееш без да спиш?

-    Понякога заспивам в часовете по история...

-   Виждаш ли? Нуждаеш се от сън. Къде отиде моята Аделайд, която не можеше да се отдели от дивана сутрин?

-   Мисля, че Зейн, Джиджи и Луи я примамиха с коктейли.

Двамата се засмяхме, но помежду ни остана нещо неизречено, което нямах сили да потърся. Ако започнехме да навлизаме сериозно в темата и да говорим наистина за нещата, които ни тревожеха, между нас щеше да се отприщи адът.

Не ни отне дълго да се приготвим, защото принципно не бяхме от хората, които се бавеха с това. Бяхме свикнали винаги да бързаме за някъде, затова да се преоблечем и да вземем всичко необходимо не беше кой знае какво предизвикателство. В колата решихме да слушаме диска със стари рок балади, които тя беше записала преди седмица. А пред входната врата на къщата на Луи, любопитството започна да ни гложди все повече.

- Значи дойдохте – усмихна ни се той, отваряйки ни. – Вече бях решил да започваме без вас.

- Дори не се бавихме... – измънках, прекъснат от шумната глъчка в дневната.

Около нас всички нетърпеливо шаваха на местата си и вероятно спореха за нещо, на което Луи очевидно много се забавляваше. Разсеян от Зейн и Найл, които се караха за някаква купичка с чипс, не усетих как Аделайд пусна ръката ми и се втурна към момичетата. Ели, Джиджи и Черил я прегърнаха, а след това ѝ наляха от любимата ѝ водка. Трябваше да си поговоря с тях, защото ако нещата продължаваха така, щяха да я превърнат в копие на себе си, твърде близко до алкохолизма.