Аделайд
Клеър едва не ми проглуши ушите, когато се добрах на време до кабинета по математика за четвъртия час. Хвърли се на врата ми и не ме пусна, докато не я предупредих, че чувам как ребрата ми пукат. Повтори ми стотици пъти, че съм й липсвала, а после ме засипа с въпроси. Наложи се да отговоря с лъжа на поне половината от тях, но знаех, че това е най-доброто решение, което щеше да държи в безопасност това, което с Хари имахме.
- Значи си се успала? - попита ме, когато мисис Харингтън се обърна към дъската.
- Да, мисля, че трябва да сменя проклетия будилник. Не ме разбирай погрешно, обичам го. Най-скъпият ми подарък от Пам е, но не мисля, че ще работи още дълго. Знаеш ли откъде другаде мога да си намеря?
В следващите няколко минути най-добрата ми приятелка ми обясняваше маршрута, по който можех да стигна до най-близкия магазин за часовници. След това осъзнах, че нямам никаква представа какво се случваше в живота й през последните седмици.
- Как върви с Грег?
Руменина плъзна по страните й и тя побутна с ръка учебника си, очевидно опитвайки се да избегне темата.
- Ами не знам как да го кажа, но нещата май са сериозни. Според Линда и Пам е влюбен в мен. Но според братовчедка ми Кали, нали я помниш, съм просто глупачка.
- Как се държи около теб?
- Днес ми подари букет цвят, когато идвах на училище. И вчера го направихме по-бавно... Мисля, че се опитваше да бъде по-нежен. Което май говори, че правихме любов, а не просто секс. Объркано е, но знам, че не искам да свършва. Май се влюбвам, Аделайд.
- Поздравления тогава - прегърнах я, - дано си заслужава.
Получих съобщението на Хари половин час по-късно, когато търчах в коридора, за да не закъснея за часа по английска литература. Заковах се на място, несигурна какво да му отговоря. Не знаех дали ще имам възможност и тази вечер да се измъкна от вкъщи. Точно когато пръстите ми се скитаха по клавиатурата на телефона ми и аз се опитвах да му обясня, че няма нужда да ми се реваншира, защото нощта беше невероятна, на екрана изскочи и второто му съобщение.
Излез пред училище след пет минути. Чакай ме до входа на парка. Мисля, че знам къде ще отидем на третата ни среща.
![](https://img.wattpad.com/cover/109375060-288-k131668.jpg)
YOU ARE READING
Control || H.S.
FanfictionОпиянението на една прераснала в грях грешка, която има силата както да увековечи един пламнал пожар, така и да съсипе животи, иначе безсмислени без нея - или как преподавател бива омаян завинаги от малката Аделайд. Скоро привличането прераства в не...