Control || H.S.

Глава 66

Харолд

Чувствах устните й върху моите като нажежено желязо. Всичко около нас гореше, а ние бяхме в центъра на пожара. Струваше ми се, че всичко, което бяхме градили от толкова време и с цената на живота си, се срутваше около нас. Дори подът под краката ми ми се струваше твърде нестабилен, за да поеме мен и тежестта на раменете ми.

Търсех начин да се измъкнем от това, опитвах да намеря място, което не гореше, в което да се вкопча. Но истината болеше и беше само една - вече беше твърде късно за това. Не можех да спася и двама ни, всъщност не можех да спася никого. Бях готов да изгоря в пламъци за нея, да погубя цялото си същество в името на любовта ни. Бях готов на всичко, за да я предпазя от онова, което все повече пъплеше около нас, увиваше се около телата ни, стягаше ни в отровна хватка и ни караше да се борим за въздух.

И макар ръцете й да бяха плътно увити около мен и да се бях оставил единствено на крехкото й тяло да ме заведе до дивана, имах чувството, че щях да се разпадна. Цялото ми лице беше мокро заради сълзите, които се стичаха надолу по брадичката ми и капеха върху ризата ми. Дори не разбрах кога бяхме успели да стигнем до дневната, но щом се строполих на дивана, усетих тялото й до своето. Сгуших се в нея и положих глава на гърдите й, благодарен й, че ми беше позволила да го направя. Ръцете й се заровиха успокоително в косата ми.

- Дишай с мен - подкани ме и пое дълбоко дъх, така че да мога да усетя как гърдите й се повдигаха и спускаха. - Хайде, Хари.

Послушах я и я последвах, поемайки дъх. Отне ми време да спра да хълцам и да се взема в ръце, но щом започнах да дишам, без да бъда прекъсван от хлипанията си, тя изтри сълзите ми и ме накара да повдигна глава. Погледнах я и гърдите ми се свиха при мисълта за очакващото ни. Сърцето ми болезнено туптеше от любовта, която изпитвах към нея.

- Н-не искам да т-те изгубя - заекнах, вкопчвайки се в нея.

Увих плътно ръцете си около кръста й само за да осъзная колко чуплива беше. И макар тя да се усмихна, в очите й можех да видя всичко онова, което се опитваше да скрие.

- Няма да ме загубиш - поклати глава, а след това се засмя. - Откъде изобщо ти хрумна това?

Исках да й отвърна, исках да й кажа всичко онова, което се въртеше в съзнанието ми от седмици, но не събрах смелостта да го направя. Вместо това се отпуснах отново в прегръдките й и й позволих да ме разсейва от мислите ми, прокарвайки пръсти през косата ми. Едва след няколко минути, когато бях затворил очи и отпуснал се върху нея, попита: