Control || H.S.

Глава 41

Аделайд

Когато се прибрах в къщата на майка ми, осъзнах, че от двете ми страни стояха двама души. От едната, беше Хари, в когото бях влюбена. Мъжът, който беше горд, че ме има, и само след седмица щеше да ме запознае със семейството си. От другата страна беше майка ми, която сякаш не можеше да се промени със същността ми, упорито затваряше очи всеки път, щом се опитах да ѝ я покажа, и искаше да ме превърне в творението на собствените си идеали.

Винаги бе искала да се влюбя в някой от синовете на приятелките ѝ, двамата да си купим къща в Лебанон и да я обзаведем в типичния за града ни стил, да му родя поне две деца и бракът ни да бъде нищо друго освен скучно споразумение за запазването на доброто име на другия.

Но ето, че реалността, от която се опитвах да ѝ покажа поне мъничка час, се разминаваше на светлинни години от мечтите ѝ. Бях се отдала на мъж с осем години по-голям от мен (и плътски, и платонически) и ми се налагаше да хвърлям още по-голямо количество прах в очите ѝ, за да предпазя тайната си от нея. Тайна, която криех от собствената си майка. Нали майката беше най-дълбоко свързана с детето си? Защо тогава тя не можеше приеме мен, съществото от отробата ѝ?

- Всичко ли си взе? - попита ме, докато проверяваше още веднъж чантата си - Не ми се иска да се връщаме, само защото си забравила нещо.

- Може ли вече да тръгваме?

Още преди час, когато прекрачих прага на коридора, ми беше поднесла "ще видиш, че ще ти хареса" новината си. А именно, че с леля Бони се бяха уговорили да идем да преспим у тях тази вечер. Разбира се, бяха разпределили така стаите, че със Самюел да спим в една. На сутринта щяхме да закусим заедно и да отидем на шопинг.

- Не си ли в настроение? - очите ѝ потърсиха моите, докато запалваше двигателя на колата.

Сведох поглед към скута си и се заиграх с пръстите си. Толкова, толкова много исках да ѝ споделя за Хари, да можех да бъда сигурна, че ще го приеме така, както той беше сигурен за семейството си. Но как можех да го направя, когато сякаш всеки път, в който поривът да ѝ призная, че съм влюбена, ме заливаше, тя заключваше устата ми с катинар и хвърляше ключа на дъното на океана.

- Просто съм малко изморена.

Да, бях изморена, но само защото усилията да укрепя връзката ни ме изтощаваха.