Control || H.S.

Глава 71

Аделайд

По някое време, докато стоях свита на пода в кухнята, видях, че се е смрачило. Очите ми бяха пресъхнали и ме боляха от плакане, затова се наложи да го разтъркам, преди да се изправя. Отидох до прозореца и погледнах навън, виждайки нищо друго освен самотното ябълково дърво в градината. Тревата все още беше прясно окосена и аз се запитах докога ли щеше да е така. Опрях ръце на перваза, за да погледна лехите от кълбовидните хризантеми и лупина, които бях засяла преди няколко седмици, когато до ръката си усетих допира на хартия. Сведох глава само за да открия бял плик, подпрян на стената. Дадох си сметка, че това беше мястото, на което беше седял Хари, преди да бях нахлула в стаята.

Сърцето ми туптеше като лудо, докато разкъсвах хартиената обвивка. От нея изпаднаха няколко бели листа и аз побързах да ги взема от земята, сядайки и опирайки гръб на студената стена. Разпознах почерка му и това едва не ме накара да заплача отново. Вместо това успях да сдържа сълзите си, докато не прочетох обръщението му.

Любов моя, Аделайд,

ти си нищо по-малко от всичко за мен. Не знам как да започна това, макар вероятно вече сбогуването ни да е приключило и ти да четеш това, докато пътувам за другия край на тази планета. Но какво е Земята, дори не е най-голямата планета в Слънчевата система. Бих я обиколил на един дъх, ако знам, че ще ме чакаш някъде там, където и да е.

Помниш ли първия път, в който се срещнахме?Мисля, че беше малко смутена от мен, точно както всички останали. Мисля и че наистина искаше да избягаш от първата ти консултация, но се гордея със себе си, че те спрях и те принудих да останеш, защото ако не го бях направил, може би нищо от това нямаше да се случи. Знаеш ли кое ме накара да се влюбя в теб? Ти остана. Не избяга като всички останали, не се остави на тона ми да те изплаши. Вместо това малко по малко намери път към мен и ми разкри част от себе си. Питах се защо и как го правеше - около теб всичко ми се струваше лесно, всичко беше посилно. Можех да загърбя всичките си задръжки, можех да пристъпя всички правила, можех да се размотавам с теб с часове, да те сравнявам с красотата на Египет и да ходя на работа само за да усетя аромата ти поне за миг.

Често сънувах черешовите ти устни и мирисът на ябълка и канела ме преследваше, където и да отидех. Нямаше спасение от това, което ми причиняваше. Не се страхувах, ако това се питаш. Може би само отначало се питах дали привличането ми към теб не беше чиста и неподправена лудост, после не давах и цент за това. Просто търсех начин да те имам, защото вече нищо друго нямаше значение. Нищо друго не беше способно да ме задоволи при мисълта, че ти беше някъде там, а не в обятията ми.