Control || H.S.

Глава 46

Харолд

На вратата се почука и нямах друг избор освен да се отделя от топлината на Аделайд и да отида да отворя, ако не исках който и да беше отвън да ни види вкопчени един в друг под завивките.

- Весела Коледа, Хари! - изчурулика майка ми - Можеш да събудиш Аделайд и да слезете на долния етаж за подаръците.

- Весела Коледа, мамо - засмях се, прегръщайки я.

Беше едва седем сутринта, но не можех да убия ентусиазма ѝ за нищо на света. А и добре знаех, че Аделайд не искаше да пропусне нищо от този ден.

- Закуската е готова, затова просто слезте по пижами, за да не изстине, докато се преоблечете.

Когато успях да събудя спящата красавица на леглото си, двамата побързахме да си откраднем няколко целувки в банята, докато си миехме зъбите. После трябваше да се надбягваме по стълбището с всички останали, които майка ми и Робин бяха събудили. Беше налудничаво как дори Луи и Зейн, които бяха заклети врагове на Коледа, се вълнуваха дотолкова от подаръците, че едва не се сбиха кой да мине първи по коридора. Семейството ми можеше да зарази всеки с любовта си към празниците. Докато суматохата още траеше и никой не ни обръщаше внимание, хванах ръката на Аделайд.

- Всички са наименувани, деца - чух Робин да се смее в другия край на дневната.

Бързо успях да намеря нашите, защото бяха най-отпред. Този на Аделайд беше с голяма панделка, вероятно майка ми беше отскочила до любимия си магазин за подаръци през нощта. Понякога ме стъписваше щастието и нуждата й всичко да е перфектно на този празник.

- Още една стара камера за колекцията ми - съобщих на Аделайд, която упорито се бореше с опаковъчната хартия.

- Господи, Хари! - възкликна, оглеждайки добре каквото и да беше в кутията - Купила ми е колие...

Надникнах вътре, само за да открия сребърна верижка, изтъкана от изящно преплетени нишки, със снежинка за висулка. До по-мъничката кутия имаше картичка. За момичето, което кара сина ми да се усмихва както никога преди. Весела Коледа!

- Не е подарявала нещо такова на никого преди - уверих я, увивайки ръка около талията й и придърпвайки я към себе си за целувка.

- Отивам да й благодаря - прошепна ми, а след това изчезна сред морето от хора в дневната.