Control || H.S.

Глава 61

Аделайд

Прибрахме се от партито на Луи в четири сутринта. Бях събула обувките си още в колата, затова се учудих, когато Хари ми каза да ги обуя отново. Исках да го попитам дали ще ходим още някъде, но телефонът му звънна и не ми даде тази възможност.

-   Ние се прибрахме, да. - отговори на когото и да беше позвънил - Ти звънна ли на Зейн? С Джиджи бяха пили повече от нас... Добре, тогава.

Гледах го, докато свалях палтото си. Беше пъхнал едната си ръка в джоба на джинсите, погледът му скиташе върху тялото ми, макар да беше съсредоточен в разговора.

-   Ще затварям, трябва да се погрижа за нещо. Лека нощ или поне остатъка от нея!

Почувствах се, сякаш бях прескочила някаква граница или нарушила някакъв договор, когато остави телефона си на шкафчето за обувки и закрачи към мен. Заотстъпвах назад, докато гърбът ми не опря стената. Той прокара ръка през косата си и по устните му плъзна усмивка, каквато преди не бях виждала.

-   Какво? - събрах смелост да попитам.

-   Припомни ми за какво говорихме, преди да тръгнем оттук за партито - подкани ме и пръстите му се спуснаха по лицето ми, нежно галейки ме.

Но в този жест имаше нещо измамно, осъзнах, виждайки колко тъмни и искрящи от пламъка на предизвикателството бяха очите му. От цялото му тяло се изливаше енергия, която ме обграждаше от всички страни, притискаше ме в плен, докато стената не загуби успокояващата си упора. Колене ми омекнаха, когато се наведе още по-близо до мен.

-    Да не прекалявам с пиенето и да не се дърпам, когато искаш да си тръгнем по-рано, за да мога да се наспя - промърморих, спомняйки си всички питиета и пъти, в които той ме молеше да се откъсна от момичетата, за да можем да се приберем.

-    А кой ден е днес? Къде трябва да сме след три часа? - прошепна в ухото ми, а след това го захапа.

Отговорът заседна в гърлото ми, докато се борех да си поема дъх. Студенината на ръката му между бедрата ми, а след това и върху дантелата на бельото ми, ме хвана неподготвена. Увих ръцете си около врата му, подпирайки се на раменете му. Докосването му ме караше да се отдръпна заради студените тръпки, които пробуждаше по цялото ми тяло, но усмивката му беше само на сантиметър от лицето ми и мълчаливо ме предупреждаваше да не го правя.