Control || H.S.

Глава 28

Харолд

В седем без петнадесет Аделайд почука на вратата. Отидох да ѝ отворя с престилка около кръста и целият в яйца и черупки. При вида ми я напуши смях, но тя го увладя и крайният резултат беше само деликатното потреперване на устните ѝ, които вкусих само след секунда. Сдържах се да не вплета пръсти в косата ѝ и скръстих ръце зад гърба си, защото иначе щеше да се наложи отново да ползва банята, а този път не знаех дали ще имам силите да я видя мокра и полугола и да си държа ръцете в същото положение.

-    Искаш ли помощ в кухнята? - очите ѝ ме обходиха още веднъж от рошава ми коса до набрашнените ми чорапи - Или, ако трябва да се изразя правилно, имаш ли нужда от помощ?

-   Остави си якето и идвай с мен - подканих я.

Изглежда, че беше чакала само това, защото докато ѝ казах, вече се беше съблякла и припкаше след мен.

-    Какво по...

Устата ѝ зейна отворена, когато видя кошмара, в който бях превърнал собствената си кухня.

-   Да, малко се поотнесох...

-   Хари, ако майка ми види това, ще те запрати три метра под земята. Как можеш да се отнасяш с кухнята си така?

Двамата се спогледахме при споменаването на майка ѝ. И двамата знаехме, че вероятно ако майка ѝ видеше това, едва ли двамата щяхме да се видим някога вече.

-   Имаш ли втора престилка?

Поклатих глава, пускайки водата, за да се измия.

-    Защо не си облече дрехи, които стават за цапане? - попитах я на свой ред - От кога още съм ти казал да не се контиш за мен, цвете.

-    Не съм се контила за теб - засмя се, - просто нямах време да се преоблека. Не е лесно да изкарвам шестици по предмета ви и едновременно да излизам с вас, мистър Стайлс.

Развързах престилката си и съблякох тениската си, а после ѝ ги подадох. Така се губеше в тях, че и аз едва удържах смеха си този път. 

-   Опитвам се да направя мини солени палачинки с моркови, но май има още едно нещо, което е мини размер в тази стая. 

Очите й просветнаха гневно към мен и тя остави на плота купата, която беше взела.

-    Няма да стане така - тросна се.

Очаквах да ме полее с чашата вода, която беше точно до ръката й, или пък да ме посипе с брашно, но вместо това тя просто започна да се съблича.