Control || H.S.

Глава 48

Харолд

Майка ми и сестра ми ме събудиха в седем сутринта, за да ме попитат за любимата закуска на Аделайд и как пие кафето си. След като се увериха, че им казвам истината, а не просто им давам някакъв случаен отговор, за да ме оставят да спя, и двете излязоха от стаята. Аделайд се размърда до мен, очевидно на прага да се събуди заради шума, който създадохме. Придърпах я в обятията си, поемайки дълбоко от аромата й и завръщайки се отново към съня.

Малко по-късно отново бях събуден, но този път от Дес. Прегърна ме, защото си тръгваше и едва ли щяхме да се видим, преди да е изминала половин година, а след това погледна спящото в ръцете ми момиче и се засмя. Исках да го попитам защо намираше всичко това за толкова забавно, но не успях, защото момчетата нахлуха в стаята, крещейки, че ако не си вдигнем задниците в рамките на няколко минути, ще изпуснем полета си.

-       Какво става? - Аделайд се събуди, оглеждайки всеки един от четиримата идиоти.

Оказа се, че не закъснявахме наистина, а просто майка ми искаше да закусим преди да тръгнем, и да се сбогуваме подобаващо. "Никога не знаеш дали ще има следващ път" - бяха думите й, които множество пъти бях чувал в детството си.

-       Яйца и бекон или бекон и яйца? - Джема очевидно ми се подиграваше, докато се опитвах да намеря чорапите си.

-      Разкарайте се от стаята - подканих ги.

След като слязохме в трапезарията, майка ми не успя да се сдържи и ни разцелува, започвайки със сбогуването необичайно рано. Със сестра ми вече бяха приготвили закуската и кафето още беше топло, когато всички насядахме около масата. Аделайд забеляза, че са приготвили любимия й сладкиш, и мина цяла минута, докато успях да я накарам да спре да им благодари и да започне да се храни. 

Можех да почувствам нежеланието й да си тръгнем, докато сваляхме куфарите си на долния етаж и се уверявахме един друг за пореден път, че сме взели всичко. В очите й проблясваха сълзи, докато всички се бяха скупчили около нас и се опитваха да ни прегърнат. Когато Джиджи, Ели и Черил се метнаха едновременно на врата ми, майка ми успя да открадне Аделайд от всички останали и я дръпна настрани. Двете говореха за известно време, а след това се засмяха, прегърнаха се и не скриха една от друга, че плачеха. 

Успяхме да излезем от къщата в единадесет часа. Мъжът в таксито нетърпеливо потупваше с пръсти по волана, защото не можех да откопча Аделайд от силната прегръдка на Джема. Едва след като влязохме в колата и му казахме да кара към летището, видях през прозореца, че всички ни махат.