Control || H.S.

Глава 32

Харолд

Това беше тя - черешови устни, аромат на ябълка и канела и безсрамни признания за въздишки, приглушени от мекотата на чаршафите и страниците на книга с еротични стихове. Беше изтъкана от дяволска дантела, привидно невинна с онези големи очи, често закрити от гъсти мигли, и с език, който обичаше да скита по врата ми. Това беше тя, тикаща ме все по-близо към ръба и лудостта и с една по-особена цел в мислите ми сега, докато самият аз потъвах в сладката пауза на времето, в гостоприемството на собствените си чаршафи и допир. 

Не можех да мисля, не сега, не тук. Цялото ми съществуване се въртеше само около Аделайд и отдавна забравените ласки на ръката с твърдината ми. Бях изгубил ума си по нея и сега съзнанието ми бълваше спомени, свързани с онези течащи от чувственост и интимност моменти помежду ни, които скоро щяха да причинят едно по-различно изригване. Единствено загрижеността ми за нея успяваше да внася у мен някакъв самоконтрол, когато бях с нея, но сега, сам и изгубен между собствените си желания, бях неспасяем. Нуждите ми изтикваха всичко друго надалеч от мен и ме оставяха да се разположа на един отдавна забравен бряг на удоволствие и стонове, подхранени от безпомощност.

Палецът ми се плъзна около върха и бедрата ми подскочиха нагоре, докато всичко в мен търсеше утехата на докосването ми. Дъхът ми излезе прецеден през стисната челюст и устните ми се разтвориха в изненадата от поредната вълна на наслада. Косата ми се беше разпиляла на възглавницата и когато тялото ми се стрелна напред конвулсивно, полепна по раменете и гърба ми. Стомахът ми се сви, когато започнах да стискам и отпускам, а после див стон се изтръгна от гърдите ми. Бях на ръба по онзи сексуален начин, изморен, все още незадоволен и ужасно несамодостатъчен.

Споменът за онзи път в кабинета ми, когато полата й беше вдигната и заклещена между презрамките на раницата й, ме изпепеляваше. Задникът й беше стегнат, а гърдите, част от които се беше разкрила пред мен в супермаркета преди седмици, приятно закръглени. Кожата й беше млечна, мека и сякаш ме молеше да потопя устни в нея. Исках да целувам и да целувам по нея с дни, само това. Да можех да плъзна пръсти по нея, между косите й, по тънката й талия. Да можех да погаля с устни падината между гърдите й, докато наблюдавах как големите й очи се разширяват, да вкуся нирваната на изненадата и удоволствието й и тази между бедрата й. 

Бях готов на какво ли не, само за да я имам под себе си сега, покрита единствено с онези нейни въздишки, за които ми говореше по-рано днес. Не можех дори да си представя какво би било да можех да събера косите й в юмрук, да оближа солената й кожа и да се заровя в нея, погубен от теснотата й.

Още преди час, когато ме притисна между оградата и тялото си, знаех, че никога няма да мога да се отърся от чувството на устните й, притиснати плътно към врата ми. Беше малко преди да я целуна за лека нощ и да я изпратя до огромната метална порта, използвайки студеното време като извинение, че бързам. А каква беше истинската причина - отеснелите ми за пореден път джинси, чийто цип се бореше с ерекцията ми, но скоро щеше да се поддаде на натиска. Езикът й беше топъл и бързо намери сладкото място малко под челюстта ми, а тя смучеше в перфектен унисон с подръпващата си косата ми ръка. Беше се притиснала плътно у мен, така че да може да усети влиянието, което ми указваше, и през времето, в което прекъсваше заниманието си, за да си поеме дъх, поглеждаше към мен и ме целуваше съвсем леко и незадоволително. 

-     Мисля, че е готова - беше промърморила с едва прикрита усмивка, докато се отдръпваше на сантиметър от мен. - Дано никой от училище не я види. Стана по-наситена, отколкото мислех да я правя.

Бях се навел и захапал долната й устна, стискайки палтото й в ръце, докато кокалчетата ми не добиха цвят на бяло платно. Още тогава знаех, че грубата ѝ целувка на врата ми щеше да избледнее, но не и споменът за сладкото мъчение, което беше процесът ѝ на правене.

-    Прибирай се вече, Аделайд - бях й казал, отделяйки ръце от нея и побутвайки я към портата. - Ще измръзнеш.

След това я бях целунал и изпратил с очи, докато влизаше в двора. Тогава нямах намерение да шофирам като умопобъркан до къщата си и да се тръшна на леглото в спалнята си, събличайки се и увивайки ръка около болезнено пулсиращия си член. 

Но ето, че сега бях само на няколко изпомпвания до кулминацията си. Стоновете ми зачестяваха, стомахът ми все по-често започваше да се свива и светът започваше да се върти с по-голяма сила. Беше ми нужно само едно бавно приплъзване на свитата ми длан от основата до върха ми и мисълта за полуголата Аделайд върху мен преди няколко седмици, опитваща се да ме прелъсти на дивана. Затворих очи в пълно умопомрачение, разтърсен от болезнено сладките конвулсии, и притиснах лице във възглавницата, хапейки я и стенейки името й. 

Едва когато светът се върна отново при мен и осъзнах, че съм сам, разпилян и в отчаяна безизходност, разбрах какво се беше случило. Седях в леглото си с лепкава длан и нуждата от топлината й, мислейки и мислейки сякаш завинаги. Не можех да спра да си повтарям наум новооткритото и да се моля просто да дойде при мен само за миг. Исках я винаги, по всяко време, навсякъде, неуморно и болезнено. А нея я нямаше сега. А аз трябваше да се изправя пред истината, която натежаваше в гърдите ми.