Глава 59

3.1K 190 17
                                    

Аделайд

След като часовете свършиха, се отбих в къщата на майка ми, за да забележи, че всъщност се прибирах от време на време, а после побързах да отида вкъщи, защото Хари сутринта ми беше казал, че има изненада за мен. През целия ден любопитството ме беше мъчило, още откакто се изтърколих от топлото легло и се втурнах към гардероба, за да намеря дрехи и на двама ни. Както винаги закъснявахме, защото се бяхме увлекли в среднощните си приключения. Мислих за тях и по време на часа по история и когато мистър Лен ме попита за датата, едва не му отговорих с "Tu m'as eu". 

-   Вкъщи съм - извиках, щом отключих с ключа, който ми беше дал сякаш преди цяла вечност, когато и двамата бързахме и се налагаше да остана в неговата къща, а той трябваше да е в гимназията. 

Когато се върна, го бях попитала дали да го задържа, а той само махна с ръка и ми каза, че мога да го използвам винаги, когато поискам. Може би още тогава къщата стана и моя. 

-    Как беше в училище, цвете? - набързо ме целуна по челото.

-    Е, след като се мятках по коридорите с късата си униформена поличка... - засмях се, имитирайки думите му от снощи. - Мисля, че не направих нищо на теста си по химия, но има време да си оправя оценката. Ти какво прави днес?

-    Имах само три часа, затова се прибрах по-рано и времето ми стигна да приготвя някои неща за теб.

Той ме поведе към дневната, а аз го последвах в нервно очакване. Цял ден ме беше измъчвала мисълта какво щях да видя зад вратата, а сега част от мен искаше да се скрие, защото подозираше, че може да е нещо плашещо. 

Всичко това обаче изчезна, когато пристъпих в стаята. Диванът го нямаше, а подът и всички останалите мебели бяха покрити с найлон, защото в средата бяха разположени платна и бои за рисуване.

-     Хари... - опитах се да му кажа, че не беше нужно да прави това, но когато не успях, просто го целунах.

Вложих всичко, което чувствах, в тази целувка и щом той се отдръпна, усмихвайки се, знаех, че е успял да ме разбере.

-   Ела - хвана ръката ми, дръпвайки ме да седна на пода. - С коя боя предпочиташ да започнем? Всъщност, какво искаш да нарисуваме? Аз не съм толкова добър в това, но понякога виждам как рисуваш в тетрадката си по време на часовете при мен.

Control || H.S.Where stories live. Discover now