Аделайд
След като часовете свършиха, се отбих в къщата на майка ми, за да забележи, че всъщност се прибирах от време на време, а после побързах да отида вкъщи, защото Хари сутринта ми беше казал, че има изненада за мен. През целия ден любопитството ме беше мъчило, още откакто се изтърколих от топлото легло и се втурнах към гардероба, за да намеря дрехи и на двама ни. Както винаги закъснявахме, защото се бяхме увлекли в среднощните си приключения. Мислих за тях и по време на часа по история и когато мистър Лен ме попита за датата, едва не му отговорих с "Tu m'as eu".
- Вкъщи съм - извиках, щом отключих с ключа, който ми беше дал сякаш преди цяла вечност, когато и двамата бързахме и се налагаше да остана в неговата къща, а той трябваше да е в гимназията.
Когато се върна, го бях попитала дали да го задържа, а той само махна с ръка и ми каза, че мога да го използвам винаги, когато поискам. Може би още тогава къщата стана и моя.
- Как беше в училище, цвете? - набързо ме целуна по челото.
- Е, след като се мятках по коридорите с късата си униформена поличка... - засмях се, имитирайки думите му от снощи. - Мисля, че не направих нищо на теста си по химия, но има време да си оправя оценката. Ти какво прави днес?
- Имах само три часа, затова се прибрах по-рано и времето ми стигна да приготвя някои неща за теб.
Той ме поведе към дневната, а аз го последвах в нервно очакване. Цял ден ме беше измъчвала мисълта какво щях да видя зад вратата, а сега част от мен искаше да се скрие, защото подозираше, че може да е нещо плашещо.
Всичко това обаче изчезна, когато пристъпих в стаята. Диванът го нямаше, а подът и всички останалите мебели бяха покрити с найлон, защото в средата бяха разположени платна и бои за рисуване.
- Хари... - опитах се да му кажа, че не беше нужно да прави това, но когато не успях, просто го целунах.
Вложих всичко, което чувствах, в тази целувка и щом той се отдръпна, усмихвайки се, знаех, че е успял да ме разбере.
- Ела - хвана ръката ми, дръпвайки ме да седна на пода. - С коя боя предпочиташ да започнем? Всъщност, какво искаш да нарисуваме? Аз не съм толкова добър в това, но понякога виждам как рисуваш в тетрадката си по време на часовете при мен.
YOU ARE READING
Control || H.S.
FanfictionОпиянението на една прераснала в грях грешка, която има силата както да увековечи един пламнал пожар, така и да съсипе животи, иначе безсмислени без нея - или как преподавател бива омаян завинаги от малката Аделайд. Скоро привличането прераства в не...