Control || H.S.

Глава 29

Аделайд

Още докато отварях очи, знаех, че ставането ще е мъчително. Бях сгушила глава в трапчинката на рамото му и увила крака и ръце около тялото му като коала. От друга страна, Хари също се беше притиснал плътно до мен. Бях в капан от гигантските му ръце, преметнати от двете страни на талията ми. Устните му бяха притиснати до слепоочието ми и тялото му ми даваше убежището, нужно ми да се скрия от всичко, което беше извън балона ни на уют и уединеност. Топлина струеше от всеки сантиметър кожа под завивката, която двамата си бяхме поделили. Беше изненадващо как бяхме успели да го направим. Вероятно дори и в съня си споделяхме странния телепатичен порив да се грижим за другия.

Обърнах глава към звънящия телефон. Искаше ми се да го запратя на другия край на стаята, но дори все още съненото ми съзнание успя да отчете, че не е моят. Вдигнах го от земята, само за да се убедя, че е шест и половина сутринта и алармата е дразнеща.

- Моля те, изключи я - дрезгавият му сутрешен глас прозвуча опасно близко до ухото ми.

Докато пръстите ми се мъчеха да налучкат червения бутон, Хари затегна хватката си около тялото ми още повече и успя да направи ставането ни от дивана дори още по-невъзможно. Бяхме обречени на провал. А мисията ни беше проста - от нас се искаше просто да се доберем до гимназията в приличен вид.

- Трябва да ставаме - подчертах очевидното, но в същото време се наместих още по-удобно в ръцете му и вдишах аромата му.

- Не си тръгвай - измърмори, долепяйки устни до сладкото място на врата ми. - Остани с мен.

Затворих очи и се опитах да мисля трезво. Не можехме да отсъстваме и двамата едновременно отново, щеше да е твърде подозрително. Но в същото време не можехме и да си помислим дори да станем от дивана и да отидем в училище.

- Имаш ли кафе? - попитах - Две големи чаши и сме готови за деня.

- Аз не съм - веждите му се съединиха в израз на недоволство. - Сутрин устните ти са твърде подпухнали, за да имам дори някакъв шанс да се измъкна оттук.

- Не ме целувай - извърнах се към телевизора, сигурна, че това нямаше да е особено добра идея, защото още не бях минала през банята.

- Толкова си топла, Аделайд - стон се изплъзна от него и той притвори очи, все още колебаещ се между съня и реалността. - Няма начин да ти позволя да станеш, просто не е по силите ми.