Control || H.S.

Глава 50

Харолд

Цялата седмица беше земен ад. Единствено в понеделник успях да видя Аделайд, но "консултацията" ни не беше за повече от десет минути и тя изхвърча от кабинета, спомняйки си, че е обещала на Клеър и останалите да се видят. Във вторник вечерта момчетата нахлуха вкъщи, съобщавайки ми, че са планирали мъжка вечер.

- Как така Джиджи те пусна? - подразних Зейн, който вече се отправяше към кухнята, за да сготви нещо.

- И аз не съм сигурен. Мисля, че го направи, защото в събота ще отива с Черил и Ели на клуб. Може да извикат и Аделайд, но тя нали няма двадесет и една... Не знам как ще пие.

- Тя винаги намира начин - въздъхнах.

- Как си, Стайлс? - Луи и Лиам се присъединиха.

- Не особено добре, след като нахлухте така без покана. Не сте ли чували за мобилни телефони? Можехте поне да ми се обадите.

- Връзките без изненади са скучни - Найл се провикна от хола ми, където вече се беше разположил на дивана и гледаше голф.

- Ние не сме във връзка, малоумници.

Само след няколко минути вече бяха извадили всичкия алкохол, който беше останал в къщата от онзи път, в който бяхме празнували нанасянето ми тук. По масата в кухнята беше разлята текила, по земята в кухнята имаше нарязани парчета лимон, а по дивана момчетата се боричкаха за дистанционното. Лиам искаше да пусне музика, а Найл не си беше догледал голф предаването, което беше равнозначно на атомна бомба. Преди да се усетя, вече бяха счупили лампата на рафта за стереото и се насочваха към стената. С Луи и Зейн успяхме да ги укротим. До полунощ вече бях изключил телефона си, за да не пратя някакво глупаво пиянско съобщение на Аделайд и да я притесня, и бях легнал на килима като останалите. Отваряхме бутилка след бутилка и в момента си на пълно самозабравяне съвсем забравих, че утре бях на работа.

В сряда сутринта будилникът ми от горния етаж събуди всички ни. С тежък махмурлук, ги изгоних от вкъщи, преоблякох се в прилични дрехи и грабнах куфарчето си, спринтирайки към джипа, паркиран пред двора ми. В главата ми някой сякаш пробиваше дупка със свредел в мозъка ми, но все някак се добрах до гимназията, където си взех чай от закусвалнята и изпих хапче против главоболие.

Последния час имах с класа на Аделайд и очаквах да я видя, но когато ми съобщиха, че първи номер отсъства заради настинка, настроението ми съвсем изчезна. Докато учениците правеха тест, извадих телефона си, за да й пратя съобщение.