Control || H.S.

Глава 21

Аделайд

Инстинктивно докоснах с пръсти устните си, когато затворих вратата на стаята си и опрях гръб на нея. Чувството беше толкова всепоглъщащо, че караше колената ми да треперят и сърцето ми да тупти, сякаш се готвеше да отлети от гърдите ми. Дори не се опитвах да потуша пламналата стихия в душата ми, докато усмивка се плъзгаше по лицето ми. Беше толкова, толкова сладко да се прибера в този час на нощта с привкус на браунис и зрял мъж по езика си.

Къщата беше притихнала и единственото, което се чуваше, беше учестеното ми дишане. Дори докато се преобличах преди няколко часа тук, не смятах, че вечерта ще се окаже толкова невероятно. Бях имала големи очаквания, разбира се, та нали излизах на среща с Хари. Но той ги беше заличил, построявайки на тяхно място небостъргач от нови, много по-обемни. Дори не можех да обмисля факта, че след няколко часа щях да отида у тях, за да гледаме "Тетрадката". Щеше да е втората ни среща, а аз още не можех да асимилирам реалността.

Майка ми все още не си беше дошла от работа, когато си легнах. Сънувах ръцете му, по чиито пръсти имаше познатите ми пръстени. Събудих се с мисълта, че трябва да го попитам дали имат някаква сантиментална значимост за него. Може би му бяха подарък от близки?

Неочаквано се появи въпросът за бившите. Не можах да го прогоня от съзнанието си от момента, в който се настани там. Всъщност не беше само един, бяха хиляди като жужащи пчели блъскащи се в тесен кошер. Колко ли беше имало преди мен? С колко ли от тях е бил, преди да се промени до мъжа, който беше днес? Беше ли страдал след всичките си раздели? А те, какви ли са били?

Когато Клеър ме видя на чина ни преди първия час, ме покани да изляза с нея и момичетата довечера, но аз отказах, казвайки й, че с майка ми ще излизаме на кино. Всъщност това беше частичната истина, само дето нямаше да гледам филм с нея и не в кинозала.

Разказа ми и за приключенията си с Грег от по-горния клас, който очевидно я използваше. Исках да ѝ дам някакъв съвет, да ѝ покажа правилния път, но знаех, че няма да ме послуша. Та това беше Клеър, която ядеше бонбоните си със станиоловите обвивки, когато беше първи клас.

Липсваха ми и Линда и Пам, но може би така беше по-добре. Още от самото начало на приятелството ни знаехме, че сме твърде различни. Те имаха големи и скучни семейства, типични за Лебанон. Аз бях толкова отритната от съседките си, колкото уличните котки, които все ровеха в кофите им за боклук и го разпръскваха из градината.