Любовта им не винаги беше просто красива последица от нещо неочаквано. Понякога беше изпълнена с тъга, с омраза, със страданията и агонията на незарасналите рани.
Но двамата винаги успяваха да намерят пътя си един към друг, да си спомнят откъде беше започнало всичко и къде отиваха сега. Вслушваха се в думите си и макар от устите им не винаги да капеше мед, те приемаха различията си и ги съчетаваха така, че на края на деня бяха двама души, слели душите и телата си и допълващи се до безкрайност.
Носеха в себе си онази жар и онзи пламък, които ги топлеха дори тогава, когато в сърцата им настъпваше зима.
И именно така, просто както бяха загубили контрол в началото на бъдещето си, го запазиха години по-късно. Намериха баланса помежду си и запазиха себе си в името на любовта.
Защото дори когато чистотата на росата се срещнеше с греха, те се обичаха един друг сякаш животът беше само видение пред твърдостта и плътността на онова, което имаше помежду им.
∆∆∆
Няма да ви занимавам с дълга и скучна авторска бележка, само искам да отговоря на някои вероятно задължителни въпроси. Това беше краят на историята, няма да има продължение. Благодаря на всички, които ме подкрепяха, докато писах глава след глава. Можете да очаквате следващата ми история на 18-ти юни (рождения ми ден). Още веднъж благодаря на всички вас, че изгубихте и запазихте контрол с мен. Обичам ви! Хх
YOU ARE READING
Control || H.S.
FanfictionОпиянението на една прераснала в грях грешка, която има силата както да увековечи един пламнал пожар, така и да съсипе животи, иначе безсмислени без нея - или как преподавател бива омаян завинаги от малката Аделайд. Скоро привличането прераства в не...
