Control || H.S.

Глава 58

Харолд

С Аделайд бяхме обградени от приятелите си и други, напълно непознати хора, докато танцувахме. Музиката беше доста по-различна от тази, която обикновено слушахме - сякаш ни поемаше, създаваше усещането у нас, че се носим някъде там по водите на Мъртво море, и ни караше да повярваме, че можем да летим. Тялото ѝ, плътно притиснато до моето, ме тласкаше към заблудата, че около нас няма никого. И докато бяхме някъде там в апартамента на Зейн и Джиджи, изпили по няколко питиета, можех да се закълна, че не аз се въртях около стаята, а не само стаята, ами и светът се въртеше около мен.

Бедрата на богинята в ръцете ми ритмично се допираха и отдалечаваха от моите, ръцете й често пътуваха по обичния й маршрут, започващ от врата ми и завършващ някъде дълбоко в косата ми. Бях се притиснал у нея, заровил лице в шията й, и следвах езика на тялото й, докато ароматът й и алкохолът в кръвта ми ме правеха все по-неспособен да следвам лудото й темпо.

- Обичам да танцуваме заедно - призна ми, викайки заради силната музика. - Кара ме да се чувствам... по-жива, отколкото когато и да било.

Кимнах, макар да знаех, че нямаше как да ме види, докато бях зад нея. Опитах се да не мисля колко задъхана беше, колко розови бяха страните й и колко се наслаждавах на всеки път, в който задната част на роклята й се отъркаше в джинсите ми.

- Знаеш ли какво обичам аз?

- Ммм?

- Как устните ти блестят от алкохола - прошепнах в ухото й, - и как след малко ще ги видя обвити около члена си.

Тя отпусна глава на рамото ми, засмя се и допря същите тези устни до моите, позволявайки ми да срещна привкуса на водка по тях.

- Много сте самоуверен в убежденията си, мистър Стайлс.

Затегнах хватката си около кръста й, при което тя изписка и се обърна към мен, предизвикателно ухапвайки ме по долната устна, защото единствено до там можеше да стигне, макар да беше на високи обувки.

- Няма значение дали твоите устни ще са върху мен или моите върху теб - свих рамене, - важното е, че на края на вечерта ще стенеш от удоволствие под мен.

Няколко часа по-късно, когато в апартамента останахме само най-добрите приятели на Зейн, все още бях леко замаян от алкохола, но все в онова напрегнато очакване да остана сам с Аделайд.