Control || H.S.

Глава 2

Харолд

Изключих двигателя и слязох от колата, не пропускайки да я заключа. Телефонът не преставаше да звъни в джоба на дънките ми, но предпочетох да го игнорирам. Приятелите ми не показваха за първи път нетърпеливостта си.

Любимият ни бар не беше нещо отличаващо се от другите в града. Нямаше стриптизьорки и барманът не беше особено духовит, но мястото ни притегляше към себе си, сякаш се бяхме родили там. И имаше нещо вярно в това - семето на дългогодишното ни приятелство беше посято там.

С баща ми идвахме тук, когато бях на петнайсет и той посещаваше щата по работа. Лиам, Найл, Зейн и Луи се бяха напили онази нощ и макар да нямаха още годините за това, бяха решили да си извикат леко момиче от околността, за да се позабавляват. Бяха ме попитали дали имам номера на някое, а аз се бях ядосал, че използваха толкова вулгарен език, и ги попитах какво у леките момичета ги привлича. Спорихме дълго, а след като баща ми забеляза отсъствието ми на бара, ме намери на тяхната маса и започна да си прави шеги с тях. Показа ни много от страните на всеки от нас в рамките на няколко минути и макар да бяхме непознати, се почувствахме сплутени.

Изтиках спомена в дълбините на съзнанието си. Баща ми може би го биваше в приятелствата, но не и в създаването на семейство. Бях щастлив, че майка ми си намери някого, който беше много, много по-добър от него.

Момчетата забелязаха велия ми тон, щом ги поздравих, но не ме попитаха за какво съм мислил. Познавахме се достатъчно добре, за да знаем къде са границите ни.

-     Как мина първия ден? - Лиам се усмихна полупияно насреща ми.

-     Добре - кимнах към бутилката със скоч и той ми я подаде, - може и да не се окаже голяма загуба да се преместя в това градче заради вас, загубеняци такива.

Найл си отдъхна, щастлив, че цяла вечер няма да тъна в меланхолично настроение.

-      И ние се забавлявахме - Зейн се засмя многозначително, - нали, Луи?

-      Я си гледай работата - синеокият ни приятел едва се сдържа да не го перне по тила.

-      Хайде де, разкажи им как се запозна с майката на Елеонор.

Всички притихнахме, докато Луи разправяше с печално и раздразнено изражение как госпожа Калдър го е сварила с дъщеря си в леглото. През годините всеки от тях беше успял да добие уважение към нежния пол благодарение на мен и нападките ми към тях всеки път, в който си позволяха да обидят жена в мое присъствие. Радвах се, че са успели да намерят момичетата, с които искаха да прекарат живота си. Бяха влюбени до уши. Аз и Найл обаче... Ние бяхме друга история, състояща се от множество провали и раздели.