Control || H.S.

Глава 4

Харолд

Къщата беше повече празна, отколкото малка. Щом отворих входната врата, ме посрещнаха студенината и мракът, типични за една октомврийска вечер. Трябваше да включа осветлението, за да не се спъна в някой кашон в антрето. След като се събух, оставих палтото на закачалката и пристъпих в хола. Диванът можеше да побере още четирима с моето телосложение, а дори не исках да погледна към петте фотьойла около стъклената маса. Кухнята беше абсурдно голяма предвид това, че можех да готвя само пържени и варени яйца.

Оставих куфарчето си на барплота и отидох в спалнята, за да се проблека в анцуг и малко по-плътна тениска от тези преди два месеца. Видях набързо пропуснатите разговори на мобилния си, а след това проверих и празната си гласова поща на домашния. Щях да ги видя, след като си направех нещо прилично за ядене и изгледах мача.

След обичайната хигиенична процедура, която се състояше само от пускането на водата в тоалетната и измиването на ръцете ми, отворих хладилника. Всичките рафтове бяха празни и очевидно само изразходваше електрическа енергия. Така и не ми беше останало време да се отбия до магазина, затова се задоволих с двете парчета от снощната пица.

Върнах се в хола и пуснах телевизора, доволен, че винаги си седи на спортната програма. Ако имаше някой при мен нямаше да е така. Но в същото време нямаше и да ям собствените си огризки. Самостоятелният живот си имаше недостатъците, колкото и да бях слушал радостните възклицания на сестра си, когато се беше преместила в апартамента си преди година.

Мачът бързо ми омръзна, понеже и двата отбора не бяха в кой знае каква форма или поне не го показваха, затова се върнах в кухнята, за да взема телефона си. Звъннах първо на майка ми, понеже беше звъняла два пъти.

-   Здрасти, Хари - вдигна ми почти на секундата, - как си?

-    Малко гладен. А ти?

Може би подсъзнателно се бях надявал да ми прати храна от Англия, ако забележи нотката на измъченост в гласа ми.

-    О, добре сме с баща ти - звучеше пренебрежително. - Защо не ми вдигна преди малко?

-    Шофирах. Трябваше да проверя едни тестове и останах в учителската стая повече време, отколкото бях предполагал, че ще отнеме. А сега всички магазини са затворили. Липсва ми добрата стара родина, където всъщност съществуваха денонощни супермаркети. Тук затварят веднага, щом видят, че слънцето залязва, сякаш се страхуват от тъмното.