Control || H.S.

Глава 34

Харолд

Влязох в кабинета си за първия час, прехапвайки устна от вълнение. Макар с Аделайд да не се бяхме докосвали само ден, кожата ми гореше за нея. Устните ми нетърпеливо чакаха нейните, а цялото ми тяло беше студено и сковано, липсваше част от него.

Видях я и пулсът ми се ускори. Можех да чуя сърцето си, изпаднало в пълна еуфория. Светът се завъртя пред очите ми и не ми остана нищо друго освен да се отдам на инстинктите си. Заключих вратата, възползвайки се от това, че още никой друг не беше дошъл и по коридорите нямаше никого.

- Дошла си по-рано - отбелязах, повдигайки брадичката й с пръсти, за да мога да достигна устата й по-лесно.

- Знаех, че няма да можеш да ми устоиш до консултацията - беше всичко, което успя да се изплъзне измежду устните й, преди да притисна своите у тях.

Езикът й се плъзна в устата ми, поздравявайки моя. Увих ръце около кръста й, само за да се отдръпна секунди по-късно.

- Позволи ме да те имам за няколко часа днес - потърсих очите й, а те ми отвърнаха с онзи развеселен неин поглед. - Липсваш ми толкова много, всяка минута.

- Не си ме виждал само ден - засмя се.

- Пак е достатъчно, за да полудея.

- Мога да се измъкна от нас. Или предпочиташ да кажа на мама по телефона, че ще спя у Клеър и изобщо да не се прибирам до утре?

Отметнах глава назад, представяйки си какво би било да прекарам с нея два дни без да се налага да се разделяме или някой да ни прекъсва. Тя се възползва от възможността и впи устни в адамовата ми ябълка, засмуквайки кожата там.

- Не, принцесо - засмях се, - имам да карам пет поредни часа, не искам учениците ми да си шушукат неща за мен.

Аделайд се усмихна до уши, целуна ме за последен път, измъкна ключовете от ръката ми и отключи кабинета. Малко преди да се обърна към катедрата, стисна ризата ми в ръка и мина с палец по устните ми.

Свърших работа по времето, в което изби звънецът за края на последния й час. Изпратих й съобщение, че ще я чакам с джипа до входа на парка и я изчаках да дойде. Докато шофирах към вкъщи, се обади на майка си и двамата установихме, че планът ни вървеше гладко засега. Може би, само ако късметът ни проработеше в наша полза поне този път, щяхме да можем да прекараме и целия ден утре заедно.