Control || H.S.

Глава 65

Аделайд

Още щом се прибрахме, плажът започна да ми липсва. С Хари запълнихме празнотата, която беше създала липсата на пясъка под краката ни и шума от вълните, с бърз душ и вечеря на свещи. След като се нахранихме, се качих в спалнята, за да поспя, а той остана да проверява практическите работи по география, които бяхме правили миналата седмица в часовете. 

На сутринта се събудих и се изненадах да видя, че не беше до мен. Облякох един от неговите пуловери, защото сутрин още беше студено, и слязох на долния етаж да го потърся. Закуската ме чакаше на масата в кухнята, но него го нямаше. Открих го в градината, сгушен на сгъваемия дървен стол и завит с любимото ми одеяло. 

-    За какво мислиш? - прошепнах и седнах в скута му, след като ме покани.

-    За нищо - сви рамене, но нещо в очите му ми подсказа, че съвсем не беше така. - Просто чакам изгрева. А ти защо си станала толкова рано?

-     Шест и половина е. Имаме половин час да отидем до гимназията. Не е рано - прииска ми се да го попитам защо смени темата, но стомахът ми се сви и страхът от отговора му надделя над мен. - Искаш ли да донеса плодовете тук?

Изчаках го да кимне, преди да се запътя към кухнята. Двамата закусихме, огрени от лъчите на слънцето, а след това се приготвихме и тръгнахме за гимназията. 

Очаквах денят да не е толкова спокоен, защото щяхме да правим няколко теста, но причината за това се оказа съвсем друга. Бях в кабинета по английска литература и с Елизабет си говорехме за домашното от предния час, когато Джаксън влезе в стаята и ме извика. 

-    Ще дойда след малко - опитах се да запазя самообладание пред нея, тръгвайки след него само за да не направи сцена.

-     Здравей, Суейт - поздрави ме той с лукава усмивка, щом излязохме в коридора.

Уверих се, че бях на безопасно разстояние от него и че нямаше как отново да ме притисне до стената, докато погледът му се плъзна по тялото ми. 

-     Какво искаш? - удържах на порива си да прикрия гърдите си с ръце и надигнах брадичка.

В подобни случаи височината ми ми пречеше да запазя спокойствие. Чувствах се крехка и безпомощна, докато очите му на хищник ме обхождаха.

-       Само да ти кажа, че вероятно консултациите имат полза - изтръпнах при думите му, - напоследък си станала много добра по география.