Control || H.S.

Глава 76

Харолд

През целия си живот не бях мислил, че може да е толкова лесно да обикнеш някого и толкова трудно да продължиш да го обичаш. Не бях очаквал да изпитам такова първично привличане към Аделайд и такъв страх към последствията след него. И все пак, докато чаках снегът да се стопи и дърветата срещу прозореца на дневната да позеленеят отново, не мразех болката в гърдите си, не се презирах, задето бях готов да пожертвам всичко в името на любовта ни, не изпитвах нуждата вече да се извинявам на Чарли за липсата си на интерес.

Бях приел страховете си, бях им позволил да преминат през мен и да изчезнат, бях обикнал дори начина, по който цялото ми същество гореше, изгаряше и като феникс от пепелта се възраждаше, тръпнейки в нервозно очакване. Живеех само за момента, в който щях отново да я видя, да я усетя до себе си и да почувствам любовта й. И все пак някъде дълбоко в себе си съзнавах, че когато тези няколко още оставащи месеца отминеха и аз се завърнех в Лебанон, тя може би вече нямаше да ме обича. Може би щеше да се е променила, да е пораснала и да ме е забравила.

При тази мисъл съзнанието ми се сгърчваше в агония, всяка част от мен се парализираше от болка и ужас. Та какво щях да бъда аз без нея? Какво се очакваше от мен да правя в свят, който не беше способен да ми предложи нищо по-добро? Как щях да живея живот, който вече бях пропилял?

Лиам и Зейн ми казаха, че й бяха предали подаръците ми за рождения й ден. Бяха пристигнали късно, защото имаше проблем с доставката между континентите, но се надявах да й бяха харесали. Надявах се да беше сложила пръстена на безимения си пръст и да го носеше така, както аз все още носех този, който тя ми беше подарила за рождения ми ден.

Понякога вечер го въртях между пръстите си и четях гравирания по него надпис. Една от тези нощи беше тази. Четях на глас отново и отново:"Нося сърцето ти с мен. В моето сърце." и притисках по-близо до тялото си пуловера й. Вече по него не беше останал ароматът й, но все още можех да си го спомня - ябълка и канела, преплетени в едно, всепоглъщащи и все още преследващи ме. И все пак в дрехата имаше нещо утешително, беше хубаво да знам, че държах нещо нейно до себе си, че го беше носила в къщата ни, а може би дори и в тази на родителите ми.

Сълзите ми бяха по-едри и се стичаха по-бързо по лицето ми, отколкото ми се искаше да призная. Давех се в тях, в самотата си, в пустото си тяло, жадно от цяла вечност за допира й. Броях дните до рождения й ден - само деветдесет и два. Всеки ден зачерквах по един на големия календар на стената. Тези три месеца щяха да отминат все някога, щях да си резервирам билет и да се върна в Лебанон. Но какво щях да правя, ако там не ме чакаше никой? Ако Аделайд беше започнала да излиза с някой друг на нейните години? Ако беше щастлива и без мен?

Надигнах се от леглото си, избутвайки увилите се около мен като змии чаршафи, и закрачих към банята. Пуснах водата и дори не се съблякох, преди да се свия на топка на пода. Прибягвах до това само през нощите, в които мислите ми наистина ме бяха хванали в задушаваща клопка. Струята на душа падаше върху мен, а аз плачех и плачех, облегнал гръб на студената стена.

Нямаше слънце на небето без нея, нито луна и звезди. Нямаше нищо на този свят, което можеше да ме накара да остана на него, ако нея я нямаше до мен. Знаех, че никога нямаше да мога да го причиня на семейството си, но мислех, че биха предпочели смъртта ми пред това да ме видят разбит и изгубен, след като вече не намерех любовта й. Всъщност ако нямах сърцето й, ничия любов не можеше да ме спаси, нямаше да мога да погледна друга дори. Болката щеше да ме изгаря, да издълбава рани във вътрешността ми и да не ме остави, докато не се превърнех в прах.

Знаех това отлично, бях го разбрал още когато бях срещнал Аделайд за пръв път. И все пак нямах нищо против, бях се хвърлил сляпо напред, тичайки след нея и опитвайки се да я хвана по пътя на самоунищожението. Взимах всичко, което ми се хвърлеше, като куче; грабех с шепи от малкото, с което ме даряваше. После се влюбих, обикнах я и някъде там осъзнах, че връщане назад нямаше да има. Затова дадох всичко от себе си, продадох й душата си в замяна на любовта й. Позволих й да надникне там, където никой друг не беше, позволих й да влезе под кожата ми, да се срасне със съществото ми.

А сега си плащах за това.