Control || H.S.

Глава 57

Аделайд

С Хари се прибрахме в четири сутринта и единодушно решихме да поспим два часа, преди да беше станало време да отиваме в гимназията. Бяхме по-изморени от всякога и едва намерихме силите да си навием аларма, преди да се строполим на дивана, защото дори не успяхме да се доберем до горния етаж.

На сутринта имах чувството, че главата ми щеше да избухне. Имах главоболие от недоспиване и макар Хари да не си признаваше, че е също толкова уморен, за миг заспа, докато шофираше към гимназията. Разделихме се както винаги пред парка, а след това поех пеша, извървявайки пресечката до училище, защото иначе някой можеше да ни види заедно. 

Повечето от часовете ми бяха скучни и с нетърпение чаках да вляза за последния в кабинета по география. Когато това се случи обаче, Хари не дойде след избиването на звънеца. Вместо него часа ръководеше някаква си мисис Гетс, която очевидно си нямаше и представа какво е хидрограма и къде се поставя картата на Австралия и Океания. 

Щом мъчителните четиридесет минути изтекоха, си събрах нещата и излязох в коридора с останалата част от класа си, защото не мислех, че ще има консултация, след като Хари го нямаше. Избрах по-тесния коридора, защото всички се бутаха в широкия, но осъзнах каква грешка бях направила да се отделя от тълпата, когато само след няколко секунди бях прикована към стената. 

-    Как си, Суейт? - познат глас изсъска в ухото ми - Чух, че напоследък си се отдалечила от глутницата.

-     За какво говориш? - отвърнах му, щом се окопитих достатъчно. 

Пред мен стоеше Джаксън, хванал ръцете ми от двете страни на главата ми, за да не мога да мърдам. Зачудих се какво искаше. Знаех само едно - каквото и да беше, нямаше да ми хареса.

-      Че си зарязала дружките си - врътна очи. - Клеър, Линдзи и Памела не са много доволни, че дори едно "чао" не им каза. 

-     Казах им - свих рамене, опитвайки се да остана спокойна, - веднага след прощалното ми съобщение към тях.

Той, изглежда, загуби интерес в темата и я смени:

-     Сигурно не си особено добре след такава загуба - тонът му беше подигравателен, докато устните му се допряха до кожата на врата ми. Чувствах се сякаш бяха допрели нажежен ръжен до мен. Потръпнах от погнуса, все едно наистина ме беше изгорил. - Ще ми позволиш ли да запълня такава празнота?