Control || H.S.

Глава 26

Харолд

Псевдоилюзия - така се наричаше състоянието, в което Аделайд ме беше запратила. Знаех, че нямаше как да останем в онзи бар и да си представяме, че сме сами, но цялото ми същество се бореше просто да отида и да я притисна в обятията си. Исках мъглата, която се беше зародила в съзнанието ми, да се спусне около нас и да ни скрие от всички останали.

Косите ѝ се стелеха по продължението на гърба и се диплеха на вълни, докато танцуваше. Дланите ѝ обхождаха тялото, докато бедрата ѝ се движеха в съвършен синхрон с музиката. Имаше нещо в начина, по който ме гледаше, гъделичкащо търпението ми. Играеше си с мен, увивайки ме около кутрето си. Опияняваше ме, но не с алкохол.

Когато ѝ изпратих съобщението да ме чака зад бара, вече бях достатъчно пиян с красотата ѝ. А тя - с уискито, което с приятелките ѝ си бяха поделили, преди да си тръгнат. Самата идея, че я бяха зарязали пияна на това място, ме отвращаваше. Изпълваше ме с гняв и глупостта ѝ. Изяждаха ме въпроси какво би станало, ако не бях тук.

Докато излизах, осъзнах колко безпомощен бях. Дънките ми бяха отеснели, виеше ми се свят и едва се сдържах да не я метна на коляното си и да я напляскам още в онази тъмна и тясна уличка.

-    Хареса ли ти как танцувах? - топлият ѝ дъх облъхна ухото ми, когато от мрака се подадоха ръцете ѝ и се увиха около врата ми. Беше премръзнала и много, много пияна - За първи път танцувах за някого.

Затворих очи, щом устните ѝ намериха моите и тялото ѝ се притисна у моето. Щеше да ми трябва дяволска воля, за да не направя някоя глупост.

-    Взе ли си всичко оттам? - попитах я, опитвайки се да извадя ключовете си от джоба на палтото и едновременно да я придържам с ръка.

Краката ѝ трепереха и ако за миг я пуснех или тя се отделеше от мен, щеше да се простре на асфалта. Беше абсурдно дори да си помисля да ѝ говоря за вечерта, едва ли щеше да ме чуе. А и да ме чуеше, щеше да ми отговори неадекватно или изобщо нямаше да го направи.

Когато се качихме в джипа, установих, че е три сутринта. Имахме няколко часа да се приведем в нормален вид и да отидем в гимназията.

-   Не разбирам защо гледаше само мен - прошепна.

Макар трудно да отделях думите ѝ една от друга, я разбрах. Запалих двигателя и ѝ подадох бутилка вода, която бях сложил по-рано в жабката.