Control || H.S.

Глава 37

Аделайд

"Знам, че си уплашена. Кой може да те вини? Любовта е ураган, затворен в какавида. И ти си момиче, навлизащо в бурята." - това беше цитатът на Ланг Лиав, който се въртеше из съзнанието ми напоследък. Осмислях всяка дума от него, но не го изричах на глас, защото се страхувах от вкуса му по езика си. 

Ако бях сигурна, че знам нещо, то това беше, че никога досега не бях се озовавала в центъра на урагана. Не бях изпитвала унищожителния вятър срещу оголеното си и крехко тяло, не бях се срещала с гръмотевиците и последиците от тях.

Но всичко това нямаше значение сега, докато се топях в топлината и чувството за сигурност в ръцете на Хари. Веднъж почувствала допира му, спирах да се тревожа и в съзнанието ми настъпваше тишина. Сякаш всички мисли се превръщаха в милиони светлинки и долитаха до гърдите ми, загнездвайки се там и огрявайки всяко кътче от съществото ми. 

Пръстите му се плъзгаха по кожата ми, разсейвайки ме от онова, което се мъчех да преборя от дни. Устните му кротко бяха допрени до челото ми, създавайки неповторим ефект. Ефект, изтъкан от най-изкусната смесица от нежност и всепоглъщаща страст, от смело изречени признания и комфорта на тишината. Ръцете му бяха като сигурни стени около мен, достатъчно силни да ме опазят, но и достатъчно разбиращи, за да ме пуснат, ако задушливото чувство за теснота ме връхлетеше. 

Когато бях с него, всичко утихваше. Нямаше ги вече проблемите ми, нямаше го отровния свят, нито опасността от разкриването на тайната ни. Когато бях с него, времето спираше. И това беше достатъчно.

-    Лека нощ, цвете - чух как прошепва в ухото ми, миг преди сънят да отмие всяка представа за реалността. 

Шепотът му беше и първото, което чух на сутринта. Беше все така плътно притиснат до мен, позволявайки ме да се сгуша в гърдите му и да се предам на непрекъснатата омая, която беше сърцебиенето му.

-    Бълнуваше - по устните му трептеше лека усмивка, когато надигнах глава.

Очите му бяха сънени, а косата - рошава. Изпълни ме нещо голямо и се почувствах така, сякаш тялото ми не беше способно да го побере. 

-     Не помня да съм сънувала нещо.

-      Казваше, че искаш да признаеш нещо на някого, но не можеш.