Control || H.S.

Глава 33

Аделайд

Четвъртък. Освен часовете, които предимно проспивах, и малкото записки в тетрадката ми, бях заточена и с Клеър. Грег я беше примамил в къщата си вчера вечерта, беше взел исканото от нея, а после я беше пропъдил, опустошавайки и най-малката искра надежда в нея.

-    Подигра се с мен - проплака най-добрата ми приятелка, вкопчена в раменете ми. - И онази Тина ли, каква беше... Като му се обади, й вдигна и й каза, че е зает и не може да говори. Не знам какво да правя, Аделайд. Майка ми разбра, че сме спали заедно и сега е бясна, чете ми лекции за бременността и иска да каже на баща ми. А нали го знаеш него...

Прегърнах я, опитвайки се да я успокоя. Нямах си представа какво да й кажа. Това, което се случваше в живота й, беше напълно нормално за този град. Пам и Линда ни го бяха казвали хиляди пъти, когато преспивахме в къщата на някоя от нас. Бяха ни разказвали, че момчетата обикновено са ги използвали, а после захвърляли. С времето се бяха променили и сега вместо да очакваха нещо повече от гаджетата си, не се задържаха често на едно момче и ако все пак се решаха да започнат връзка, бързаха да го захвърлят първи. Можех да видя как Клеър следваше примера им и се превръщаше в тяхно копие. Скоро и тя щеше да бъде просто момиче, което живееше по баровете и се отдаваше на всеки срещнат, само за да забрави някого.

-      И все пак месец не е толкова много време - свих рамене, - не може да си развила кой знае какви чувства към него. Така де, въобще има ли нещо в него освен външния му вид, в което можеш да се влюбиш?

Тя поклати глава и избухна в плач, а аз се опитах да я убедя да отидем в тоалетната, защото коридорът не беше място за сцени. Вече няколко момичета от по-долните класове ни бяха видели и можех да чуя как си шушукаха, докато излизаха на двора.

-     Ще му изтрия номера от телефона си - Клеър решително заяви и се наведе над мивката, за да измие лицето си. - Но първо ще си оправя грима, не си струваше да си развалям очната линия за този идиот.

Усмихнах се и й подадох чантата, осъзнавайки, че сме се отдалечили на космически години една от друга. Неусетно между нас се бяха наместили толкова много различия, че беше невъзможно да ги преодолеем. Тя не можеше да живее без грима, а аз не го понасях на лицето си. Любовният й живот беше стриктно конструиран върху правилата на този град, а аз ги ненавиждах. Пазех тайна, за която ако тя научеше, щеше да каже на Пам и Линда и трите никога повече нямаше да ми проговорят. Този град, от който те бяха част, мразеше тайните, а това автоматично означаваше, че ако градът научеше за моята, щеше да ме намрази завинаги.