My lovely Mafiot

1

Unknown
Мислиш ли за мен?

ParkSana
Моля?

Unknown
Защото аз мисля за теб....Много...

ParkSana
Май си сбъркал номера.

Unknown
На точния номер съм. Сана...

ParkSana
Кой си ти?

Unknown
Много скоро ще разбереш!

ParkSana
Познавам ли те? Защо ми пишеш тези неща?

Unknown
Не се тревожи принцесо. Много скоро ще разбереш всичко...Малко остана.

ParkSana
Съжалявам, объркали сте номера. Моля не ми пишете повече!

Усетих как тръпките побиха цялото ми тяло. Какво беше това? Този от къде знаеше името ми?
Успокой се Сана, сигурно е някой от училище и си прави шега. Не че имам много приятели там...даже никакви.

Откакто най-добрата ми приятелка се премести със семейството си буквално станах най-голямата самотница на света. Все още си говорим всеки ден по телефона, но не е както беше преди.

Въпреки това не съжалявах живота си. Не съм от най-отворените и общителни хора. Затова и ми е трудно с приятелите, но си имам баба, която ми е  майка, баща и приятелка. Тя ми е всичко.

Баба ми се грижеше за мен още откакто съм се появила на този свят. Майка ми починала при раждането ми, а баща ми духнал още щом разбрал, че остава сам с дете. Накратко баща ми е....просто един комарджия, който се сеща че има дъщеря само когато го закъса за пари. Но няма нищо. Имам си баба. Баба и аз срещу света!

Щастлива съм. Щастлива съм с това което имам.
И да....Обичам спокойният си живот такъв какъвто е.
Никога не съм искала неща, които знам че не мога да имам. Алчността и завистта няма да ти донесът нищо. Само срам и беди. Затова просто живеех живота си такъв какъвто е и не се оплаквах от това.

- Хайде Сана! Закъсняваш за училище!

- Идвааам!- изтичах надолу по стълбите, целунах баба за довиждане и излязох за училище.

Вървях спокойно, имах достатъчно време и нямаше нуджа да се претрепвам по пътя.
Странно. Вървях по тротоара, но с периферното си зрение забелязах нещо странно. Черна лъскава кола се движеше на пътя успоредно с мен поддържайки моята скорос.

Какво става? Усетих как сърцето ми започна да усилва ритъма си.
Започнах да вървя по-бързо, като се стараех да не поглеждам към колата. Колата също започна да се движи по-бързо. Ускорих темпото си още повече, колата също.

Нямаше грешка. Колата следеше мен. Боже! Какво става..?
Прди да успея да се обърна назад видях как иззад мен се прокрадва ръка, която моментално запуши устата ми. Преди да успуя да реагирам усетих още една ръка, увивайки се около кръста ми в стегната хватка. Клепачите ми започнаха да натежават и преди да се усетя се отпуснах в ръцете които ме държаха....