Стъклена Любов

Глава 68

Френските коледни празници минаха и беше време да се върна е реалността. Беше трети януари, денят в който се връщах във Франция и денят на развода ми. По време на полета не можех да се успокоя. Тропах нервно с крак, играех си с пръстите на ръцете си. Просто не мижех да сега мирна от притеснение.
На летището се срещнах с Никълъс който беше пристигнал час по рано от нас. Карлос беше там и тръгнахме към съда където разбрах ме дядо ми също ще бъде там. Не знам защо е нужно да бъдат всички.
Щом колата спря веднага улових събралите се журналисти които веднага се обърнаха към нас. 

"Карлос" предупреди го татко и преди да каже каквото и да било друго той чу кимна и мина пред мен и мама бутайки нахалните журналисти които ми задаваха въпроси.

Семейство Уолтън съши бяха там тъй като видях колите им. Влязохме в сградата у в един от коридорите забелязах събралото се семейство.
Дядо също беше там.

"Здравейте" поздравих ги и се изправих до дядо точно срещу Деймън който дори не ме погледна.

"Здравей Валъри" отвърна ми майка му с лека усмивка. Единствено момичетата ги нямаше явно да останали с бебето вкъщи.

***

"И двете страни ли са съгласни с развода?" След въпроса погледнах Деймън и засякохме погледите си.

Ако отрече.. искам отрече и връзката ни да започне на ново. Толкова време повтаряше че не иска развода. Но ако подтвърди ще потвърдя и аз.

"Да" отговори просто все още гледайки ме. Без капка чувство.

"Да" отговорих и аз и премигнах няколко пъти за да спря сълзите си.

Това беше. Краят. Пътищата ни окончателно се разделиха щом излязохме от залата. Баща ми звънна на Карлос да приготви колата предварително и вече беше там заедно с още двама от охраната на татко у трима от на Деймън пазеха нахалниците да не ни доближат и да ни затрупат с въпроси на които не искаме да отговорим.

Застанахме малко преди колите. Обърнахме се един към друг и за втори отт срещнахме погледите си. Без да съм видяла стм сигурна се в моята се четеше болката особено след като той вдигна ръката си напред. Направих съшити и стиснахме ръцете си.

"Беше ми приятно" каза и пусна ръката ми. Обърна ми гръб и се качи в мустанга си без да погледна назад.

"Хайде Вал" Ник постави ръката си на гърба ми подканвайки ме да се кача в колата. Направих го и той мина от другата ми страна а Карлос седна на шофьорското място и запали двигателя.

***

Деймън

Когато чух "и двете страни ли да съгласни с развода" ми се искаше да изтрещя силно "не" да излезем от тази ужасна зала и да си я прибера отново вкъщи където й е мястото.
Единственото нещо което ме спря е факта ме тя не ме иска. Да, призна ми че има или поне имаше някакви чувства когато каза че краят на връзката ни ще бъде точно тогава когато и двамата искаме да започне началото й. Но стотици пъти ми каза ме не иска да ме вижда. Искаше на сложи край да това което имаше между нас а аз.. исках да бъде щастлива.

Влизайки в къщата двете ми снахи се появиха от хола. Изглежда и те са очаквали Валъри да бъде с мен. Усмихнаха ми се тъжно а аз хи подминах и се качих в стаята. Преди седмица дойдоха за нещата й и вече стаята ми беше празна.
Мислех да си легна и да си помина, но не можех. Главата ме болеше от постоянните мисли.

След като половин час де въртях в леглото се изнервих и реших че е по добра идея да изляза на свеж въздух. Но се оказах е къщата на асистентката на брат ми. Не знам защо продължавах да се срещам с други жени за да забравя за една специална. Сигурно понеже знаех ме няма шанс тв да се върне.