За сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
Баба и дядо от страната на баща ми бяха дошли. Беше хубаво да бъдем толкова хора заедно. Трябва по често да се събираме а не само по празниците.
"Имате ли нужда от помощ?" Попитах влизайки в кухнята заедно с Елина.
"Може да подредите масата" отговори майка й и взехме чиниите и приборите които бяха оставили на кухненският плот. Преместихме се пред голямата трапеза и поставих чиния пред всяко място докато братовчедка ми слагаше салфетка а върху нея прибори.
Щом всички беше готово се настанихме започвайки вечерята заедно със различни теми за разговор. Баба и дядо вече знаеха защо съм сама на празниците и не задаваха много въпроси. Най накрая някой който разбира че не винаги трябва да се задават въпроси.
"Валъри, как вървят снимките на сериала?" Попита ме дядо ми.
"Доста добре дядо." Усмихнах му се "през Януари ще трябва да отидем до Виена понеже имаме няколко снимки и там"
"Това е много хубаво миличка." Баба ми се усмихна "колко ще останете там?"
"Още не е сигурно, но не мисля че ще е по малко от две седмици"
"Радваме се че правите това което ви харесва" усмихнатата възрастна жена местеше погледа си между мен и братовчедите ми а ние тримата й се усмихнахме.
***
След полунощ се бяхме разбрали да отидем на дискотека с компанията на Марсел за това се оправихме и излязохме. Първо минахме за да вземем годеницата му, Евелин а след това отидохме и в дискотеката. Беше пълно с хора и нямаше как да минем без да се бутнем в някой. С поглед потърсих някой от приятелите на братовчед ми, но така и не успях да ги разпозная между толкова много хора.
"Открих ги. Вървете след мен" извика леко Марсел за да можем да го чуем и тръгна на някъде. Ние трите без да се замислим го последвахме. Малко по късно изглежда че имаше повече пространство понеже не трябваше да блъскаме хората за да се разминем. Също видях нашите хора на едно сепаре.
"Здравейте" поздрави ни Лоран, високото Русо момче което познавах от пет годишна. Изправи се и с Елина го прегърнахме. "Как сте красавици" попита щом прегърна и Евелин.
"Добре сме. Вие как сте" прегърнах приятелката му, Клер и се настанихме на дивана.
"Къде са останалите?" Попита братовчед ми
"Познай. Отново се отказаха в последният момент" отговори му Клер а той извъртя очите си.
"Тези хора са толкова несериозни"
"Не се ядосвай любов" каза му Евелин "ще си прекараме хубаво и без тях"
"Точно така." Съгласих се и съблякох якето си "тази вечер искам да се забавлявам както никога преди"
"На правилното място си, скъпа" Евелин ми намигна и се изкикотихме. Не смятам да се напивам просто да се забавлявам без да мисля за някои хора.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
