Два дни по късно се прибрахме в Русия. Искаше ми се да остана още с Ник, но нямаше как да стане. Имам фотосесии и интервюта. Добре че е мениджъра ми да ми напомня понеже скоро ще забравя името си.
Днес имах фотосесия за една козметична марка която пуска на пазара нов продукт. След това имам интервю я довечера имам среща с семейство Уолтън на които не знаех как да откажа. Останах без оправдания.
Направихме няколко снимки и клипчета за рекламата на новият продукт и след това право отидохме на мястото където трябваше да дам интервю което ми отне около час и половина.
"Не знам как издържаш постоянно да ме водиш напред назад" казах на Карлос докато пътувахме към мястото на срещата ми с останалите. Щяхме да бъдем в ресторанта на познатата ми. Там където започна всичко.
"Не знам как издържаш да ходещ напред назад" погледна ме в огледалото за задно виждаме "това ми е работата"
"Ще взема са започна сама да си ходя вместо да тв мъкна с мен. И без това имам книжка която не използвам"
"Не се притеснявай за това." Спря на паркинга до колата на Макс. "И умната"
"Разбира се. После ще ти звънна" слязох от килата и тръгнах към входа. Както винаги щом ме видя да влизам в заведението запали колата и тръгна. Колкото пъти и да съм идвала винаги в изглеждало по хубаво от предишния. Всяка петък и събота вечер имат жива музика което прави вечерта още приятна и забавна.
Забелязах останалите на една маса. Говореха си. Не мога да разбера защо момичетата настояваха да излезем и с момчетата. И те ли искаха или Киара и Дилара ги накараха?
"Добър вечер" усмихнах се щом доближих до тях. Момичетата се изправиха и се прегърнахме.
"Как си скъпа?"
"Добре съм. Изглеждате невероятно."
"Здрасти Вал" Доминик ме поздрави а след него и Макс
"Как сте момчета?" Погледнах към Деймън и му кимнах поздравявайки го. Той ми отвърна и отпи от чашата си. Уиски ли е пие? Преди да е ял? Това няма да свърши добре.
Седнах до Киара и свалих палтото си. Доминик извика сервитьора и му поръчахме.
"Как беше в Сиатъл?" Заговори ме Макс
"Много хубаво. Успяхме да се разходим след като свършихме със снимките. Имате много поздрави от Ник"
"Той няма ли да ни направи честта да дойде?"
"Не знам, но със сигурност няма да е много скоро както ми каза"
"Здравейте добре дошли" появи се Моника и станах за да се прегърнем.
"Добре заварили скъпа."
"Всичко наред ли е? Ако има нещо ми кажете"
"Всичко е страхотно" отгвори Киара
"Радвам се. Вал, може ли за малко? Нали не е проблем да ви я открадна за момент"
"Разбира се че не" отговориха им момичетата и с Моника тръгнахме към градината.
"Какво има?" Попитах я
"Ще ти задам личен въпрос... Отново ли си с Деймън?"
"Не, не сме заедно. Момичетата настояха да излезем всички заедно"
"Тормози ли те?"
"Какво?"
"Ако има какъвто и да е проблем ни кажи. Охраната ще се заеме"
"Не не е нужно. Той.. не е такъв човек"
"Все пак имай едно на ум"
***
Вече беше към 11 вечерта. Не исках да се прибирам прекарвахме си страхотно. Почти..
Макс и Доминик станаха да танцуват със съпругите си и останахме само аз и Деймън на масата. Опитвах се да не го поглеждам за да не бъде неловко, но така беше още по зле. Не обичам да съм на маса с хора и да не си говорим.
И нега няма да бъде такъв момент. Ще го преглътна и ще захвана някаква тема на разговор. Каква?
Как върви работата? Коя от двете?
Виждаш ли се още с Теа или с някоя друга?
Защо на всяка ни среща се прибираш пиян?
Искам да го питам, но не мога.
Решена вече без да знам какво ще кажа се обърнах към него засичайки погледите ни. Гледаше ме.
Въртеше чашата си с алкохол с едната ръка а с другата държеше цигарата си.
"Какво ти има?" Беше първото което ми дойде на ум.
"Мисля си за теб" прост и кратък отговор който обаче запали нещо в тялото ми. Сърцето... или бъбреците? Какво говоря подяволите стегни се.
"Деймън, пиян си" сведох погледа си докато поставях кичур коса зад ухото си.
"Да, така е" отново го погледнах "но на сутринта няма да бъда. Вдругиден също. Но ти.. все още ще си в мислите ми" спри. Защо трябваше да го казва? Точно сега? Аз защо трябваше да започвам разговора?
Усетих Киара да сяда до мен и преместих погледа си върху останалите. Добре, поне да ме накарат да мисля за друго. Как ще стане когато е до мен?
أنت تقرأ
Стъклена Любов
عاطفيةЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
