The Run

Част 7

Той я обхвана с ръце и я застопори така че да поема ударите на момичето. Блондинката се стопира за секунда, избърса потта от челото си и отвърна:

- Не ме дразни, моля те.

- В това ти състояние, дори не искам да съм тук - заяви момчето и пусна крушата. Той се подпря на стената и я огледа от глава до пети. Кенет МакКормик. Русокос, синеок плейбой, който познаваше момичето от дванадесети клас.

- А защо още си? - попита тя и постави ръце на хълбоците си. Той вдигна рамене и отвърна със същия спокоен и незаинтересован тон:

- Скучно ми е. Има още тридесет минути до тренировката и реших да намина. Ти защо си ядосана?

- Защото баща ми изведнъж реши да замине за Калифорния. Ей, така от никъде! Появило се някакво скапано предложение от шефа му и нашия приел - заговори вбесено момичето, удряйки с все сила боксовата круша. Кенет повдигна вежди, въздъхна и се направи, че му пука. Не беше така. Малко неща можеха да го трогнат, имайки на предвид какво детство бе изживял. 'Предлагат на човека поле за изява, а тая лигла се цупи, защото татенцето няма да й дава пари' мислеше си момчето. И с право. Кенет произлизаше от бедно семейство. Ако Андерсън бяха хора със средни възможности, то МакКормик бяха много далеч от това. Имало е дни, в които буквално са оцелявали на консерви и хляб, а за дрехите и хигиената да не говорим.

Години по-късно, по-големия брат на Кени - Картър, го приеха на работа. Привидно, доста мизерна - беше автомобилен техник. Поправяше всякакви джунджории, от сериозни проблеми със спирачките, до дистрибутор на спрейове за заличаване на драскотини. С времето обаче, шефът на Картър забеляза потенциала му и хъса, с който момчето работеше. Понякога чак си мислеше си, че това е била детската му мечта, но действително Картър си скъсваше задника само и само, за да занесе храна на масата. Колите никога не са му били страст, противно на очакванията на шефа му. Та този прословут работодател, назначил Картър в едно автомобилно студио, където започнал да се занимава с тунинговането на първо по-семпли марки коли, до момента, в който не му се мяркали имена като Ситроен, Волво, Пежо и дори Ауди. Оттук падаха наистина големи пари. Безсрамно големи. Но всичко придобиваше чист вид, когато половината от тези почти двадесет хиляди на месец, отиваха за изплащане университета на Кенет, училището на малката Керън и разбира се, подобрявайки стандарта на живот на родителите си. Въпреки че и двамата бяха алкохолици без реална представа за света, Картър не можеше да ги остави на предела. Дължеше им го, все пак.