The Run

Част 70

. Докато Катлин плачеше безспирно от ужаса, на който бе подложена и напрежението, стоварващо се върху крехката й същност, Челси се изправи бавно, обляна в сълзи и машинално зареди пистолета. Тя започна да стреля по трупа на мъртвия Браян, а с всеки изстрел състоянието й се влошаваше все повече и повече. Безмълвното ридаене скоро се превърна в неутешим плач, който бе подкрепен от гняв и мъка, изявяващи се в тъгата в гласа й всеки път, когато повтореше:

- Умри! Умри, умри, умри!

- Челси, стига! - извика Стан, изправяйки се до нея, но скоро след това падна отново, заради болката в крака. Той я повлече със себе си, строполявайки се на земята, а тя пропълзя до Кайл, поставяйки главата му в скута си. Момичето нежно отмести няколко рижави кичура от косата му, галейки снежно-бялото му лице, докато сълзите й се стичаха по устните му.

- Кайл, събуди се, моля те! Умолявам те, отвори очи! Обичам те, чуваш ли ме!? И аз те обичам, обичам те няма да го махна, искам да бъдеш щастлив с мен и него, моля те! Моля те, отвори очи, само се събуди и ще бъдем щастливи... Хайде... Стан, направи нещо! Моля те! - викаше Челси, вдигайки поглед към момчето, което се бе облегнало на черния джип, държейки се за склонената глава.

- Станли, събуди го! Моля те! - продължаваше да крещи и плаче тя, а Катлин се присламчи към тях и започна да разтрива ръката на Кайл.

- Кайл, моля те... Обичам те! Обичам т... - бе последното, което успя да излезе от устните на момичето, преди да се строполи безжизнено на пода, при гледката на кръвта, изцапала дънките й по вътрешната част на бедрата. Челси загуби напълно съзнание и не след дълго се появи Кени, който замръзна при гледката, разкриваща се пред него.

- Не...- прошепна той, тичайки с все сила към приятелите си.

- Ч-Челси! - прошепна Катлин и започна да я потупва нежно по бузите с цел да я събуди. Секунди по-късно силните стъпки на Кени се разнесоха из запустялото място, коленичейки до приятелите си. Той моментално прегърна Катлин, притискайки я възможно най-много до себе си и промълви:

- Малката ми... Кати. Кати, много те обичам! Ужасно съжалявам, че не успях да ги спра!

- Кени! - изхлипа момиченцето, срещу брат си. В този миг, сякаш от плещите на момчето падна купчина камъни. Най-накрая от много време можеше да се успокои, защото в ръцете си държеше целия му свят - малката му, изтормозена сестричка.

- Никога повече няма да се отделя от теб, кълна се - прошепна той, целувайки главата й многократно, докато тя плачеше срещу гърдите му. Кени я погледна с насълзените си очи и попита:

- Добре ли си? Боли ли те нещо?

- Вече не. Но Кайл... - изхлипа за пореден път детето, хващайки се за устата. Кенет веднага се обърна към двамата си приятли, лежащи в безсъзнание на студената земя и погледна към Стан, който беше безмълвен. Болката от куршума вече не се усещаше, заради адреналина бушуващ във вените му и скръбта, която се изливаше в тях всеки път, когато сърцето му туптеше.

- Обади се на екипа, да идват веднага! Веднага! - заговори сериозно Станли, стискайки зъби. Кенет моментално изпълни командата и набра телефона на хората в Санта Марта, след което и тримата се заеха със задачата да свестят двамата, принадлежащи си един на друг.