The Run

Част 54

Челси виновно се настани по-удобно в седалката си и отново се загледа през прозореца. Идеше й да ревне. Отново! Тази емоционална резвалина, в която се бе превърнала в последните няколко седмици, я изкарваше напълно извън равновесие.

Няколко часа по-късно, автомобилът паркира пред поредната огромна сграда, която уж се водеше просто един скучен офис.

- Мислех, че отиваме направо в склада - промърмори Челси. Първите й думи след скандала с Кайл в колата. Стан бързо заключи колата и се отправи към плъзгащите се врати. Явно гнева все още не го беше пуснал или по-скоро - напрежението го удряше в петите.

- Не можем просто ей така да се появим. Четири пистолета не правят нищо - измърмори той и се втурна към рецепцията. Стан се облегна на високия плот и каза стегнато:

- Ликвидация.

Явно тази дума беше напълно достатъчна за къдрокосото момиче да пусне четиримата в стаичката зад бюрото си, а около тях служителите, гледаха с недоумение.

- Госпожа Бенет ви очаква - заяви строго момичето, ходейки пред тях. Дарил и Стан се спогледаха притеснено и с основание. Анджела бе важна клечка в Агенцията и рядко й се налагаше да отсъства от работното си място, а именно - звеното в Ню Джърси. Ситуациите, в които трябваше да пътува или по друга причина да не бъде в Америка, се брояха на пръсти.

В момента когато четиримата вече стояха пред една голяма черна врата, жената от рецепцията бързо се изниза. Сякаш не искаше да бъде свидетел на следващите няколко минути или дори часове, които агентите щяха да прекарат с шефа си. Станли си пое дълбоко въздух, след което натисна бравата и усети как изведнъж способността му да диша изчезва, при вида на строгата жена пред тях. Анджела, все така непоколебима, стоеше с лице към прозореца, а ръцете й бяха хванати зад гърба. Черният й костюм от панталон и сако също допринасяха за ужасяващо диспутичния й вид, а косата, вързана на стегната опашка, само го завършваше.

- Закъсняхте - беше първото, което излезе от червените й устни.

- Госпожо Бенет, имаше задръстване... - заговори Дарил, който се оказа най-смел от четиримата. Сякаш се опитваше да се оправдае като дете, което бе сторило нещо непростимо. Истината беше съвсем друга.

- Закъсняхте! - повтори Анджела, обръщайки се към тях на пети. Изведнъж, темата на заформилия се разговор, вече не беше трафика. Жената влагаше съвсем различен смисъл в думите си.

- Закъсняхте недопустимо много. Някой има ли логично обяснение за случилото се? - попита тя. Гласът й сякаш цепеше въздуха, а погледът й беше леден. Без капчица емоция, на фона на агентите, чиито емоции варираха постоянно от едната в другата крайност. Кайл си пое въздух и заговори:

- Не бяхме подготвени.

- Кайл Брофловски. Брат ти е мъртъв заради Браян Фуентес, четиринадесет годишно дете е изнасилено, отново благодарение на господин Фуентес. Това ли ви кара да спите спокойно нощем? Нелепото оправдание, че не бяхте подготвени!? - отвърна плашещо спокойно жената. Именно този равен тон бе олицетворението на поговорката 'затишие пред буря'.