The Run

Част 46

Пред вратата на момичето изведнъж започнаха да се чуват два гласа - единия на все така спокойния Стан, а другия... Господи, другия! Той по-скоро звучеше като плющене на камшик в ушите на Челси.

- Сега и ти ли мина през нея? Аз ли съм единствения глупак, на когото още не си духала в Баранкиля, Андерсън!? - изрещя Кайл. Нервите на блондинката не издържаха и тя яростно отвори вратата, след което издърпа полу-пияното момче в стаята си и погледна към Стан.

- Челс, недей... - опита да я убеди тъмнокосия, но тя не искаше и да чуе. Стан потърка очите си с палеца и показалеца на лявата си ръка и въздъхна тежко, съзнавайки колко по-лошо постъпи с намерението си да помогне. Сега нещата бяха дори още по-объркани, отколкото ясни.

- Какво ти става по дяволите!? Почти три часът е! - зашептя блондинката, гледайки към рижавото момче, което изглеждаше доста неадекватно. Косата му бе разрошена, очите не бяха така фикскирани и проницателни, както преди, а краката едва го държаха.

- Не ми пука! - продължи Кайл със същия висок тон и отвратителния мирис на алкохол. - Нека целия шибан хотел чуе, че Челси Андерсън спи с най-добрия ми приятел!

- Не съм спала с него, тъпако! Дойде да ми помогне, за да си оправя отношенията с теб! Толкова си противен! - изсъска срещу него момичето и седна на канапето, гледайки как приятеля й се поклащаше леко, докато течността в пластмасовото патронче се движеше в синхрон с клатушкането.

- О, така ли? Е, ти си царица в решаването на проблеми! Особено когато се касае до това да уреждаш неволите с големи, надрусани типове - засмя се момчето и се наведе напред, опирайки длани в коленете си. Той продължи да гледа към Челси, която едвам сдържаше сълзите си от думите му, но знаеше, че не го мисли. Или поне се надяваше, че точно в този момент, алкохола заглушаваше разсъдъка му. 'Спомни си какво ти каза Стан! Спомни си какво ти каза Стан!' повтаряше си наум тя, докато се взираше в почернелите му зелени очи, които в синхрон с идиотската усмивка, допълваха образа на напил се човек.

- Знаеш ли, защо не викнеш Кенет? И Стан? А, може и Дарил! Този ти беше хвърлил око още от агенцията. На бас, че би те изчукал навсякъде - продължаваше с хапливия тон момчето. Кайл беше напълно съсипан от своя гледна точка, но от тази на Челси, момчето бе изцяло извън контрол. Мислеше си, че всичко това, което казва в момента е плод на дълго таени чувства, които е крил достатъчно дълго, за да се стигне дотук. Нервите на Челси вече не издържаха и тя усети как в очите й започват да се формират горчиви сълзи, готови да се търкулнат по бузите. Но и този път достойнството й, което и без това бе сринато из основи в момента, не го позволи и продължи да слуша отровните нападки по свой адрес.

- А да и... Чакай, забравих. А да сетих се! Следващият път, когато ме помолиш да спиш с мен, поне ми кажи... С какво да ти платя - заговори сериозно Кайл, който сякаш бавно започна да се окопитва от забавното състояне, в което беше изпаднал