The Run

Част 59

 Челси и Дарил моментално се събраха около рижавото момче, ужасени. Имаха чувството, че стените в тесния коридор се сближаваха все повече, готови да ги смажат. Напрежението, създало се в тази отвратителна атмосфера, караше косъмчетата на всички да настръхват с всяка дума, излизаща от устните на малкото момиче:

- Говори, мамка му!

- Кой си ти!? Какво искаш от нея!!? - изкрещя Кайл, след което в слушалката се разнесе смразяващ кръвта смях. Толкова противен, че самият причинител се задави, прочиствайки гърлото си, след което заговори:

- За колко глупав ме смятахте, вие скапани американски помии?!

- Какво искаш, по дяволите!? - намеси се Станли, усещайки как адреналина му се изстрелваше във въздуха.

- Ооо, я виж ти. Добре тогава, тъй като явно всички се чуваме, нека ви споделя нещо. Катлин ще стане страхотна курва, след като приключа с нея. Гледахте ли видеото? Много е добра.

- Остави момичето намира, ти имаш работа с нас! - опита се да запази самообладание Кайл, но не успя. Гласът му се покачваше с няколко тона всеки път когато отговаряше. Изведнъж страха отстъпи място на яростта, която кипеше във вените на Челси и тя заговори:

- Криеш се зад едно момиченце, ти си страхливец! Ти си...

- А, и Кристин била там! Имах предвид, Челси, съжалявам. Да разбирам, че сте гледали видеото. Радвам се. Челси, имам един приятел, който много си те хареса и беше любопитен дали ще се появиш, когато твоите мъжаги решат да се правят на герои? Облечи си нещо по-така... Разбираш ме.

- Челси, млъквай! - намеси се Кайл и продължи да говори заплашително - А ти ме слушай много добре. Имай късмета да те открия първи... Аз ще...

- Ти ще какво? Какво Брофловски?! Ще ме убиеш ли? Диос Мио ("Мили Боже!" исп. превод), тръгнал някакъв си пикльо да ме заплашва! Аз вече съм мъртъв Кайл! Помниш ли онова момиче, което приятелчето ти застреля, а? - повиши тон Откопода и продължи - Помниш ли как уби сестра ми!?

От отсрещната страна не се чуваше нито звук, а само напрегнатото дишане на четиримата, което ставаше все по-недоловимо. Сърцето на Станли прескочи няколко пъти, при мисълта че той беше отговорен за всичко до момента. Той погледна към Кайл, който стискаше зъби, но не посмя да продума.

- Да... Помниш я. Помните! Особено ти, Станли! Е, нека ви разясня нещо. Тъй като никой не се върнал от оня свят, не смятам да тъжа повече. Минаха дни, седмици, месеци, в които свиквах с тази мисъл! Е, вече ми писна. И така сега ме слушайте много внимателно, помии. Малката Катлин е едно красиво младо момиче, с хубаво тяло, както вече се убедихте - заговори Браян с най-отвратителния си и подъл глас, а около него се разпръсна звука от мъжки смях. - Знам, че вече сте по петите ми. Знам и за Тъкър и Майкъл, и за това как някоя долна курва си изпуснала пакетчето с арсеник на излизане от бара. Предполагам, че е твое Кристин... А, Челси, извинявай, все те забравям. Както и да е. Ако не искате това - продължи Октопода, изпращайки снимка на малкото пакетче на телефона на Кайл - да се озове във вените на сладката Кати, ви давам точно 48 часа, за да ме откриете. Катлин така или иначе няма да ви я върна, но поне в единия случай ще знаете, че е жива, има си професия и изкарва стабилни доходи. Нали така, сладурче?

- Кайл! - извика в отговор момичето, след което последва звука от силен шамар. Кайл и Станли стиснаха очи в отговор и не след дълго връзката прекъсна. Челси постави ръка на устата си, за да опита да спре плача, но беше твърде късно. Сълзите вече се търкаляха по бузите, а сърцето й биеше толкова силно, че току виж изскочило извън ребрата.

- Мамка му, мамка му, мамка му! -изгруга Кайл, захвърляйки телефона по пода. Устройството се строши на малки парченца, а Дарил се настани до Станли, който беше седнал на земята и се взираше в стената безизразно. Паника и страх бяха сковали всяка една клетка от телата на агентите. Единственият, който не се поддаваше на уплаха си, бе Кайл. Той сякаш беше намерил начина да преобразува целия страх, натрупан в тялото си, в изпепеляваща ярост.

- Какво стоите?! Чухте го, имаме 48 часа, след което ще я убие! - извика Кайл, поглеждайки към приятелите си, които изглеждаха сякаш това вече бе факт. Още по-лошото беше, че се бяха примирили, надеждата дори не намираше място, където да се зароди.

- Имаме 48 часа, Кайл. Кой знае къде ще я отведе... - промълви Дарил. Само това беше достатъчно на момчето да го хване за яката, удряйки главата на мъжа в стената и процеди през зъби:

- Ставай.