The Run

Част 66

- Колеги, искам да знам всичко, което се случва. Това включва телефонни разговори, локации, карти... Всичко! - изкомандва студено Дарил, сядайки на един от големите черни столове в компютърната зала на къщата. Двамата мъже до него се спогледаха шеговито, повдигайки една вежда и Мейсън, както пишеше и на табелката му, заговори:

- И кой по-точно те направи шеф?

- Знам от А до Я и за двама ви, досиета, дела, глоби, нарушения, каквото се сетите! Така че имате два избора - или ще ме слушате какво говоря, или Анджела и Стивън съвсем случайно ще се натъкнат на запис от охранителните камери през лятото на 2010 - отвърна хладнокръвно русия мъж и се усмихна самодоволно. Той се облегна спокойно на кожения стол, вплете пръстите си едни в други и зачака отговора на момчетата, който така и не последва. Единственото, на което бяха способни в момента, бе да замълчат и да правят това, което им се кажеше. А защо думите на Дарил имаха такъв силен ефект? Въпросните Мейсън и Картър са приятели от гимназията, както и повечето агенти в АВКЛ, но тези двамата бяха нещо различно. Преди да започнат работа тук, Мейсън се изявяваше като отличен джебчия, а Картър заемаше почетно място в дилърството около гимназията Ред Хоук. Влизайки в агенцията, двамата бяха принудени да се откажат напълно от зависимостите си, а в замяна щяха да получат напълно чисти досиета. На пръв поглед това беше невероятна възможност, от която младежите се възползваха, но старите навици винаги са напомняли за себе си. Оттам в историята влиза Дарил като човека, който единствен видя как Мейсън приджобва някаква стара жена, минаваща близо до сградата на агенцията в Ню Джърси, докато Картър лукаво свиваше нещо между пръстите си.

- Внимавай, Лоис. Бягаш ми по тъч линията - отвърна заплашително Мейсън и продължи да наглася някакви параметри в конзолата.

- Гледай ти да не пробягаш другаде - измърмори русокосия и продължи да следи с поглед четирите мигащи светлинки по мониторите.