The Run

Част 35

- Това, че ти се налага да се обличаш като курва, не означа, че трябва да се държиш като такава! - изсъска срещу нея. Устните му сами се задвижиха, когато изрече думите му и дори нямаше време да реагира. Гневът го завладя до такава степен, че започна да губи себе си в него. И този път беше много лошо - нарани я. Нарани единственото момиче, което допусна толкова близо до себе си. 'Глупак! Глупак, глупак, глупак!' повтаряше си мислено рижавото момче, докато гледаше как физиономията на Челси се променяше от яростна в учудена, до безмълвна. Този път наистина сгреши.

- Ти си едно неблагодарно копеле, Брофловски - промълви блондинката, отскубвайки се рязко от хватката му.

- Челси, съжаля...

- Млъквай, Кайл! Оттук нататък, ти и аз сме само колеги, разбра ли ме!? Не искам нито да ме търсиш повече, нито да говориш с мен, ако не става дума за шибаната работа.

- Челси...

- Върви на майната си, Кайл! - изпсува момичето и се затича към стаята си. Думите му изсипаха отрова в мислите на Челси. Болеше я. Много я болеше от това, което чу по свой адрес, но нямаше да го покаже. Никога не показваше слабост и не възнамеряваше да започне сега. В момента, в който обаче се озова в апартамента, заключи вратата и се свлече на пода, обляна в сълзи. Тя постави ръка на устата си, за да спре плача, но не успя. Сълзите й се стичаха по лицето безспирно, а раната, зейнала в сърцето й, я болеше повече от всичко. Нищо не можеше да се сравни с чувството, което изпитваше в момента. Беше огорчена, съсипана и напълно изтощена, но най-вече предадена. Кайл. Кайл, който я караше да се усмихва, да лети от щастие сега я смаза в земята. От това винаги се беше страхувала - да даде силата на един човек да властва над нея.

- Мразя те, мразя те, мразя тя... - повтаряше си момичето, опитвайки се да си втълпи тази мисъл и да започне да вярва, че е действително така, но отново опита й беше неуспешен. Тя бързо развърза токчетата от краката си и захвърли обувките с ярост по стената пред нея. Може би, ако дадеше изблик на разрушителната си природа в момента, щеше да й помогне да се възстанови. Уви. Думите на момчето, отекващи в ума й, се забиваха като милиони стрели в сърцето й.

От друга страна Кайл не можеше да си намери място, въпреки че лежеше в леглото си. Ръцете му бяха скръстени зад главата, а той се взираше в кремавия таван. Изведнъж света му се преобърна само с няколко думи. Няколко недомислени израза имаха сила по-голяма от тази на хиляди обещания. Идеше му да се удари с нещо тежко по лицето, да си забие шамар.

- Боже, изтощен съм - заяви Дарил, тръшвайки се на леглото. Гласът му изкара Кайл от урагана му от мисли и той го погледна безиразно. Вече беше напълно наясно, че дори да му разцепи главата на две, пак нямаше да си върне двадесетте минути в коридора обратно.

- Добре, че не дойде - жалко се опитваше да завърже разговор мъжа. Момчето отново се взря в тавана и попита незаинтересовано:

- Защо?

- Беше много шумно, страшно задимено и... Пълно с хора - обясни Дарил. Кайл повдигна рамене и заяви:

- Все пак е клуб, не панахида.

- Да, както и да е. Лека нощ, Брофловски - каза финално русия мъж, преди да се обърне на една страна. 'Брофловски' отекна отново името му в ума на момчето и си спомни с колко омраза го беше изрекла Челси преди малко. Не сметна за нужно да му отговори, защото отново потъна в мислите си за глупостта си. Размишляваше над думите си, над силата им и над това защо се чувстваше по този начин. Едничката причина, която постоянно изскачаше в съзнанието му бе единственото нещо, което не трябваше. 'Не може да си го мислиш, защото не е така' осъждаше се на ум къдрокосия и сякаш се опитваше да си повярва. Убеждаваше себе си в нещо, което знаеше, че не е така. Искаше му се да каже с лека ръка 'майната ти' на Челси, но не можеше. Не можеше и да си позволи да изпитва друго. 'Не. Мразя те, ти пристъпи правилата. Не може... Аз... Също ги наруших. Ние ги нарушихме... По дяволите, Челси мразя те! Мразя и себе си, че се влюбих в теб!'