The Run

Част 6

Тя се запъти към стаята си, оставяйки баща й в пълно недоумение, а майка й вътрешно беснееше. Майк се обърна към Лий и се усмихна:

- Това е шанс да просперирам, скъпа! След курса ще съм на двойно по-голямо заплащане от сега!

- Това е чудесно, но... Един месец. И то на другия край на Америка, Майк! Нямаше ли някъде по-близо?

- Лий, това е единствената ми възможност. Каза ми, че ако приема, може дори да се преместим трайно в Сакраменто! Там ще имам работа, а и Челси винаги...

- Не, Майк, ти ще имаш работа! За мен ще е по-трудно, защото аз не си уреждам бъдещето без да се допитам до семейството си - запротестира съпругата му, ставайки от дивана. Тя го погледна огорчено и се отдръпна назад, продължавайки да говори:

- Колкото се отнася до дъщеря ти, тя те първа започна университет! Неврастенията й намаля откакто си намери приятели, а ти искаш да се преместим!

- Скъпа, моля те, нека ти обясня...

- Излизам. Не ме чакайте за вечеря, ще спя в Каролайн - заяви Челси, мятайки раницата си на рамо. Тя взе ключовете си и изхвърча навън с бърза крачка, оставяйки родителите й да решат проблема, възникнал между тях. Блондинката беше ядосана и това й личеше дори в походката, която в момента наподобяваше тази на тридесет годишен мъж, който бе на път да с разчисти сметките с някой. Лекият вятър от преди час, вече бе история и сега си подухваше доста силно, а тъмните облаци в небето, сякаш се бяха слели с емоционалното състояние на момичето и току се канеха да изгърмят. Хубавият и топъл септемврийски вторник беше история.

Челси стигна до една изоставена фабрика за текстил и влезе вътре без да се замисля. Много от минувачите и дори шофьорите я гледаха странно, като си мислеха, че може би е объркала пътя или пък просто е наркоманка. Беше свикнала с подобни хорски предубеждения, поради простата причина, че дори самата тя понякога би се определила като зависима на пръв поглед. Слаба, с изпито каменно лице, което хич не вървеше с имиджа на двадесет и нещо годишните и поглед забит в земята.

Момичето закрачи към асансьорната шахта внимателно, защото на това място действително се събираха много наркомани и алкохолици. Беше пълно с бутилки и използвани лъжици, запалки и всичко, което напомня на зависимост. Тук-там се мяркаше и някой употребяван презерватив. Челси бръкна в джоба на коженото си яке и извади един малък кръгъл предмет, закачен на ключовете й. Тя го допря до стената на шахтата и ремъкът на асансьора започна да се движи бавно. Когато най-накрая платформата се изравни с нейното ниво, Челси пристъпи вътре и не след дълго се озова в Агенцията за Вътрешен Контрол и Ликвидация. Позната й още като АВКЛ.

И изведнъж, историята поема един рязък завой в посока, която повечето са свикнали да гледат само по екшън филмите. Челси Андерсън, още известна на агенцията като Си, беше нещо като двоен агент. 'Нещо', защото не й се налагаше да отсъства от университета, да бъде далеч от семейството си или да крие тайна самоличност. Тя и още доста млади момичета и момчета, бяха така наречените 'агенти за ликвидация на мишени'. Какво ще рече това? АВКЛ е организация, която е напълно независима от Правителството, но има общо с щатската администрация. Агенцията се занимава с хора, неудобни на обществото, представляващи заплаха за него или мирното съжителство на различни етнически и религиозни групи. Тази организация работеше с отдела на полицията - Борба с тероризма, като помагаше за идентифицирането, откриването и залавянето на съмнителни личности.

Толкова за описанието на агенцията. Челси влезе бясно във фитнес залата, която веднага светна в луминисцентна светлина. Беше със сензори за движение, затова дори най-малката активност успяваше да освети помещението. Блондинката захвърли раницата си в единия ъгъл на стаята и свали тениската си, оставайки само по спортен сутиен и анцунг. Тя отиде до шкафчетата, където стояха боксовите ръкавици и бързо ги завърза около китките си. Толкова беше вбесена, че горката круша щеше да го отнесе. И то брутално.

Минаха няколко минути, когато плъзгащите врати на залата се отвориха и през тях навлезе аромата на остър мъжки парфюм. Челси не му обърна внимание. Бе твърде съсредоточена в това да малтретира горкия боксов уред.

- Откъде тази ярост? - пошегува се мъжкия глас, заставяйки пред крушата