The Run

Част 57

- Ще спрем, ако намерим аптека. Ти си пробвай да подремнеш, вземи жилетката си от сака и се покрий - заговори настойнически Стан. След думите му, русото момиче се усмихна мило и отвърна:

- Наистина съм добре. Вероятно е нещо хранително.

- И все пак ще минем през аптека. А най-добре ще е да те заведем в агенцията да те прегледат - добави Кайл.

- Заради едното гадене, за бога Кайл, успокой се! - сопна се Челси и бързо се поизправи, долепяйки гърба си на кожената седалка. При това движение, главата й леко се замая, което я накара да вдиша дълбоко, идващия отвън, свеж въздух.

През това време, двамата лекари отчаяно се опитваха да изкарат Кенет ментално стабилен, за да се включи към екипа си отново. За нещастие - без особен резултат.

- Кени, моля те, замисли се. Решението не е само физическа саморазправа - въздъхна Анна, разтривайки врата си.

- За мен е! Човек, отнемащ живота на друг, заслужава същото - обясни момчето хладнокръвно. Гейбриюл сплете пръсти и процеди през зъби:

- Знам, че си минал шибания тест преди години, иначе сега нямаше да си тук. Отлично знаеш отговора на въпроса!

- Слушай ме какво, ти скапан, надут задник! - ядоса се русото момче и го хвана за яката. Анна веднага скочи, за да му помогне, но беше твърде късно, Кени го бе приклещил на дивана.

- Агент МакКормик!

- Това, което се случва с мен в момента, не го пожелавам на никого. Така че вземи скапания химикал, напиши 'ментално стабилен, правоспособен за притежание на огнестрелно оръжие' в шибаната бланка и се разкарай! В противен случай и двамата ще изгорите, ако си отворя устата за това колко от приспивателното сте ми били. Без моето знание и съгласие! - изсъска срещу тях Кени и ги погледна. - Е? Какво решавате?

Анна погледна изплашено към Гейбриъл, кимайки бавно. Дишането й бе учестено, имайки в предвид факта, че ръцете на Кенет притискаха все повече гърлото на колегата й.

- Не разбрах, ти съгласен ли си? - попита Кени, душейки го още по-силно. Единственото, на което бе способен Гейбриъл, беше да се съгласи и така направи.

- Ето, вижте, че става и по бързата процедура. Сега, подпишете документите и ми върнете оръжието. О, и искам подробна информация за всичко случващо се до момента. Аз ще звънна да ми изпратят кола. Разбрахме ли се? - заговори спокойно русото момче, обличайки черна тениска и дънки. Двамата лекари кимнаха бавно, но, разбира се, не оставиха нещата така.

- Добре съзнаваш, че и ние можем да те съдим нали? - попита го Анна, записвайки данните му в една бяла бланка.

- И как ще стане? Кой ще ви повярва? На мен поне ще ми лепнат печата 'невинен' след като занеса ето това малко нещо - посочи епруветката с кръв, която бяха източили - в лабораторията и докажа, че сте ме надрусали с приспивателно.

- Не доказва нищо! Това са глупости! - извика Гейбриъл. Кени го погледна многозначително, заглади мръсно русата си, разрошена коса и отвърна високомерно:

- Ще ти кажа какво са глупости, докторче. Глупости са имената ви да лъснат пред борда на директорите като хора, които възпират работата на агент от тайните служби на Съединените Американски Щати, окръг Ню Джърси.

- Гейб, млъкни и пиши. Ще забравим за това, но ни обещай, че ще се пазиш - прошепна Анна, прибирайки готовия документ в папката. Кени я погледна учудено, усещайки тревогата в гласа й. Звучеше сякаш наистина й пукаше, а очите й го потвърждаваха - те бяха полунасълзени, полупритворени.

- Не се притеснявайте за мен - увери я той и зачака търпеливо връщането на оръжието си.